Определение № 60228 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1761/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Тулекс“ ЕООД за изменение в частта за разноските на определение № 60321/ 03.06.2021 г. по т. д. № 1761 от 2020 г. на ВКС, за дължимите на молителя разноски за разликата от присъдените 1710 лева до 3282 лева. Молителят твърди, че е договорил за представяне на отговор на касационната жалба на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 2820 лева, за което поддържа, че му е дължимо, тъй като по жалбата на насрещната страна не е допуснато касационно обжалване. Позовава се и на Наредба № 1/2004г. на ВАС, според която минималният размер на възнаграждението по двете претенции за главница и лихви възлиза на общо 3282 лева, като алтернативно сочи, че съобразно чл. 9, ал. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2461 лева. Ответникът по молбата представя становище, в което излага съображения за законосъобразност на определението на ВКС в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е неоснователна. Адвокатът на молителя е осъществил процесуално представителство, както по отношение на касационната жалба на насрещната страна, така и по отношение на касационната жалба на доверителя си – настоящ молител, която е изготвена и подписана именно от пълномощника на страната. С оглед обема на процесуалното представителство и изхода на спора (касационното обжалване не е допуснато по жалбите и на двете страни, като предмет на производството по чл.288 ГПК са пълните размери на исковете по чл. 405 КЗ и чл.86 ЗЗД), отговорността за разноските се определя съобразно разпоредбите на чл. 78 ГПК. Какви са минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/ 2004г. на ВАС е ирелевантно за спора, тъй като няма осъществено безвъзмезно представителство по делото, съответно няма направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което при определянето на размера на дължимите на страните разноски с оглед разпоредбите на чл.78 ГПК съдът съобразява единствено реално направените от тях разноски по делото. Предвид изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд