Определение № 4072 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община], чрез юрисконсулт А. Д., срещу определение № 252 от 13.06.2025 г. по в.гр.д. № 337/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на [община] за изменение на решение № 20/10.02.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските относно присъденото в полза на Адвокатско дружество "Г. и М." възнаграждение в размер на 3072 лв. с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ на Д. К. А. във въззивното производство. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приел, че няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ, тъй като тази преценка е оставена единствено на договарящите се страни. Излага твърдения и че не се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение, доколкото адвокатската помощ е предоставена безплатно за клиента. Ответникът по жалбата, Д. К. А., чрез адвокат А. М., с писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна /ответник по делото/, срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 3556/2025 г. на настоящия състав, образувано по касационни жалби на [община] и на Д. К. А., с които страните са обжалвали решението на Апелативен съд - Пловдив в неизгодните за тях части. С постановеното определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 337/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С решението на Апелативен съд-Пловдив по посоченото дело съобразно изхода от спора [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество "Г. и М." сумата 3072 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. А. безплатна правна помощ във въззивното производство. В срока по чл. 248 ГПК [община] е подала молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Изложени са съображения, че ищцата не е материално затруднено лице и не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и че съдът има право да извършва преценка дали са налице посочените в тази разпоредба обстоятелства. Освен това се твърди, че в хипотеза на оказана безплатна правна помощ не следва да се присъжда ДДС върху възнаграждението. Поискано е изменение на решението, като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на адвокатското дружество за въззивното производство. С обжалваното определение апелативният съд е приел, че молбата е неоснователна. Посочил е, че съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1 от същия член адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена на разноски. Приел е, че законодателят не е предвидил основание за съдебен контрол на преценката на адвоката да предостави правна помощ на категориите лица по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., нито в ГПК е предвиден ред, по който да бъде осъществен такъв контрол от съда – служебно или по възражение на насрещната страна по делото. Изложени са мотиви, че в Закона за адвокатурата не е налице легално определение за „материално затруднени лица“, нито са законово установени критерии, които да позволят съдът да прецени дали лицето, на което е предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие, попада в посочената категория лица. Уредбата на производството по чл.248 ГПК също не съдържа основание съдът да прави проверка дали са били налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ от адвоката в полза на представляваната от него страна. Прието е, че доколкото с молбата по чл.248 ГПК общината е поискала да се отхвърли изцяло искането на адвокатско дружество „Г. и М.“ за присъждане на възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита, доводите, че върху присъденото в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ възнаграждение неправилно е начислен ДДС са без значение, поради което не следва да се обсъждат. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че производството по частната жалба следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025 г. на ОСГТК по въпроса: "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?". Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение