Решение № 1919 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2015 г.

Решение № 1919 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Симеон 09" ЕООД - гр. Смолян, представлявано от управителя Веселин Митков Цацаров, чрез пълномощника адв. Слави Чаушев, против решение № 34/9.04.2015 г., постановено по адм. дело № 265/2014 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание по т. 1 от протокол изх. № 823/23.10.2014 г., издаден от дирекция "Инспекция на труда" гр. Смолян. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Смолян, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно С обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е отхвърлена жалбата на "Симеон 09" ЕООД - гр. Смолян против предписание по т. 1 от протокол изх. № 823/23.10.2014 г., издаден от дирекция "Инспекция на труда" гр. Смолян, с което е дадено предписание на дружеството като работодател да не допуска непълнолетни лица до работа без писмено разрешение от органите на "Инспекция по труда". За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното предписание е законосъобразно, предвид това, че при извършената на 16.10.2014 г. проверка в денонощен магазин на дружеството в гр. Мадан е установено, че непълнолетното лице Стенли Емилов Атанасов полага труд като продавач без разрешение на инспекцията по труда. Според съда, обосновано е прието, че непълнолетното лице е работило в дружеството като продавач в денонощния магазин по трудово правоотношение, като в тази връзка се е позовал на съдържанието на попълнената при проверката декларация от същото лице, както и на показанията на двамата инспектори от дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян, които са извършили проверката и са разпитани като свидетели по делото. Приел е за неоснователни твърденията, че лицето е работило по граждански договор, като в тази връзка е обсъдил съдържанието на двата екземпляра на граждански договор от 1.10.2014 г. между "Симеон 09" ЕООД и Стенли Атанасов. Съдът е направил заключение, че от дружеството е допуснато нарушение на изискването по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, поради което е било налице основание за издаване на предписанието с цел предотвратяване на последващи нарушения на трудовото законодателство. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изследвал последователно и задълбочено всички основания за законосъобразност на оспорения административен акт, обсъдил е събраните доказателства и правилно е преценил доказателствената им сила, въз основа на това е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. С оспореното пред съда предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № 823/24.10.2014 г. на инспектори при дирекция "Инспекция на труда" гр. Смолян, на "Симеон 09" ЕООД, в качеството му на работодател е предписано, съгласно чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда да не допуска непълнолетни лица до работа без писмено разрешение от органите на "Инспекция по труда". В мотивите на предписанието, съдържащи се в констативната част на същия протокол, е посочено, че по време на проверка на 16.10.2014 г. около 19,40 часа в денонощен магазин на ул. "Република" в гр. Мадан, стопанисван от "Симеон 09" ЕООД, непълнолетният Стенли Емилов Атанасов е работил като продавач в проверявания обект, за което същият е подписал декларация. В предписанието е посочено, че се издава на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предписанието е потвърдено при обжалването по административен ред с решение вх. № 0104-26088/21.11.2014 г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". От фактическа страна, първоинстанционният съд обосновано е приел, че непълнолетният Стенли Емилов Атанасов е осъществявал дейност като продавач на посочено работно място /в денонощен магазин в гр. Мадан, стопанисван от "Симеон 09" ЕООД/, в рамките на установено работно време и почивка, както и при уговорено възнаграждение, изплащано ежемесечно, като тези обстоятелства са декларирани писмено от лицето. При проверката в магазина непълнолетният е осъществил продажба на стока /пакетче лукчета/ на едно от проверяващи лица, за което е издал касова бележка, бил е сам в магазина, тоест не е имало друго лице, което да изпълнява трудовите функции на продавач. В мотивите на решението подробно са обсъдени съдържанието на декларацията и показанията на разпитаните свидетели. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода, че непълнолетното лице е осъществявало еднородни трудови функции през продължителен период от време срещу насрещна парична престация, поради което е работило по трудово правоотношение. Съдът не е допуснал изопачаване, превратно тълкуване или игнориране на допустими и относими доказателства, нито е нарушил правилата на формалната логика при обсъждането им. Твърденията на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба, че Стенли Атанасов е работил по граждански договор, а не по трудов, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. От представените два различни екземпляра на граждански договор между "Симеон 09" ЕООД и Стенли Емилов Атанасов и двата под номер 1 и от дата 1.10.2014 г. /л. 13 и 14 от първоинстанционното дело/ е видно, че тези договори, макар да са сключени на една и съща дата и да са подписани и от двете страни, имат различно съдържание - в единия от договорите - в чл. 1, е посочено, че изпълнителят Стенли Атанасов приема да работи като продавач консултант във фирма "Симеон 09" ЕООД в магазин нон-стоп, не е уговорено възнаграждение, а в другия договор, също в чл. 1, е посочено, че изпълнителят приема да се обучава да работи като продавач-консултант, със срок за един месец, срещу възнагражедние в размер на 300 лв. Правилен е изводът на съда, че Стенли Атанасов е работил по трудово правоотношение, а не по гражданско. В тази връзка следва да се допълни, че безспорно е установено престирането на работна сила от посоченото непълнолетно лице, при установено работно време и място, срещу месечно възнаграждение, а не работа по договор за поръчка, при който се уговоря конкретен резултат и изпълнителят действа самостоятелно. Твърденията, че Стенли Атанасов не е работил като продавач в магазина, а се е обучавал, не се потвърждават от доказателствата по делото. Както се посочи по-горе и е безспорно установено по делото, в момента на проверката в магазина не е имало друго лице, което да работа като продавача и което да осъществява обучението на Стенли Атанасов, а по време на проверката, както и впоследствие не са представени доказателства, че е имало лице, назначено по трудов договор като продавач в магазина, което да е провеждало обучението. Отделно от това, твърдението за провеждане на обучение в магазина в 19,40 часа, при това без присъствието на обучител, е нелогично и житейски необосновано. На следващо място, твърденията, че Стенли Атанасов само се е обучавал, съществено противоречат на декларираното от същия в писмената декларация, подписана при проверката - че работи в магазина като продавач от около година. Изложените съображения налагат извода, че представените граждански договори са изготвени за целите на административното производство, за да се обоснове защитната теза на дружеството, че отношенията между него и посоченото лице са граждански, а не трудови. Обосновани са изводите, които са направени от съда, а именно, че при проверката Стенли Атанасов е осъществял дейност по престиране на работната си сила като продавач, при наличие на съществените характеристики на трудово правоотношение. Затова правилна е преценката, че са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, включително тази на чл. 303, ал. 3, която предвижда, че лица от 16 до 18 години се наемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Безспорно е установено, че за наемането на работа на непълнолетния Стенли Атанасов от "Симеон 09" ЕООД не е имало разрешение от инспекцията по труда, поради което е допуснато нарушение на трудовото законодателство, което е достатъчно основание за издаване на предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 11, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват основания за недопустимост или нищожност на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за касационното производство не се възлагат, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение