Определение № 190 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 347/15.01.2020 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ на „Бургас 2010“ АД, гр. София, представлявано от изпълнителния си директор А. А. П. за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 1060 от 10.05.2019 г. по гр. дело № 8973/2018 година на БРС /Бургаски районен съд/, с което молителят е осъден да заплати на Г. Щ. Х. сумата 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на сумата 2148 лв. Дружеството иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличието на новооткрити писмени доказателства, подробно изброени и приложени към молбата за отмяна. Посочено е още, че с решение № IV-152 от 13.12.2019 г. по гр. дело № 1412/2019 г. на Бургаски окръжен съд, подадената от дружеството молба за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е била оставена без уважение, като настоящата молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се основава на други обстоятелства. Поради това счита, че има правото да иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение. Ответникът по молбата - Г. Щ. Х. в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден чрез адвокат С. Х. Г.-Т. поддържа становище за процесуална недопустимост на молбата поради наличието на друг процесуален ред за защита. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима поради следните съображения: Съдебният акт, чиято отмяна се претендира на основание чл. 307 и сл. ГПК е неприсъствено решение. Молителят е сезирал БОС /Бургаски окръжен съд/ с молба по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, основаваща се на твърденията, че е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е било постановено неприсъствено решение, тъй като преписите от исковата молба, приложенията към нея и призовките за насроченото съдебно заседание не са му били надлежно връчени, с оглед неправилно прилагане нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Поддържал е още, че не му е бил надлежно връчен преписа от исковата молба, поради това, че в изпратеното съобщение не били указани последиците по чл. 238 ГПК. С решение № IV-152 от 13.12.2019 г. по гр. дело № 1412/2019 г. на Бургаски окръжен съд, подадената от дружеството молба за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е била оставена без уважение. Настоящата молба за отмяна се основава на нови обстоятелства, а именно обстоятелства по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Тези обстоятелства не могат да бъдат предявени по реда на чл. 307 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 3 ГПК, съгласно която не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. В случая процесуалния ред за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е бил изчерпан със спора, по който е постановеното цитираното решение на БОС, а няма данни да е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Следователно процесуално недопустимо е да се иска отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение по реда на чл.307 ГПК, предвид императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 ГПК. Затова молбата по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК не следва да се допуска до разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение