Определение № 2937 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 514/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано е по молба с вх. № 12222/11.07.2024 г., допълнена с молба вх. № 17507/16.10.2024 г., на В. Л. Г. в качеството му на синдик на „Търговище сити център“ ЕООД /н./, [населено място], с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 21 000 лева чрез превеждането й по посочена от молителя банкова сметка. Насрещната страна и вносител на обезпечението – „Сити контрол и каруош“ ЕООД, [населено място] – депозира становище за неоснователност на молбата, аргументирайки, че внесената гаранция подлежи на връщане на страната, която я е внесла и то при определени изчерпателно посочени хипотези. Посочва, че за присъдената сума е образувано изпълнително производство и изразява становище за превеждане на обезпечението по сметка на съдебния изпълнител. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Сумата от 21 000 лева е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС на 05.02.2024 г. за спиране, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, изпълнението на въззивно решение № 282/17.10.2023 г. по в. т. д. № 39/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 58/18.10.2022 г. по т. д. № 106/2021 г. на Окръжен съд – Търговище в частта за осъждане на „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД да заплати на „Търговище Сити Център“ ЕООД – в несъстоятелност сумата от 21 000 лв. като обезщетение на основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2022 г., до окончателното плащане. Към 01.11.2024 г. сумата е налична по специалната набирателна сметка на ВКС. С определение № 270/08.02.2024 г. по ч.т.д. № 234/2024 г. на ВКС, I т.о. е спряно изпълнението на горецитираното въззивно решение. С определение № 1800/28.06.2024 г. по т.д. № 514/2024 г. на ВКС настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на спряното от изпълнение въззивно решение. Молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е постъпила в рамките на едногодишния срок по чл. 82 ГПК. Нормата на чл. 282, ал. 5 ГПК не извежда актива процесуална легитимация единствено на вносителя на обезпечението. Молба за освобождаване на същото може да подаде и кредиторът, респ. взискателят по образуваното изпълнително дело. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена, независимо от кой заинтересован субект изхожда молбата, когато са налице доказателства за отпадане на обезпечителната нужда. В настоящия случай молителят е представил удостоверение, издадено от ДСИ В. П., за образувано изпълнително дело № 414/2023 г. при Районен съд Търговище въз основа ИЛ по в.т.д. № 39/2023 г. на Варненски апелативен съд. Страни по изпълнителното дело са Търговище сити център“ ЕООД /н./ в качеството му на взискател и „Сити контрол и каруош“ ЕООД в качеството му на длъжник. В удостоверението липсват данни за банкова сметка на съдебния изпълнител. С оглед данните по делото настоящият състав счита, че към този момент не са налице предпоставките за освобождаване на внесеното като гаранция обезпечение. Искането за освобождаване на обезпечението с превеждането й по сметка на взискателя е неоснователно. ВКС освобождава внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по сметка на вносителя на обезпечението, когато са налице доказателства, че осъдителното въззивно решение е изпълнено изцяло, или по сметка на съдебния изпълнител, когато във връзка с изпълнението на въззивното решение е образувано висящо изпълнително дело. В настоящия случай е налице втората хипотеза, поради което страната следва да представи данни за банковата сметка на ДСИ В. П. във връзка с образуваното изпълнително дело № 414/2023 г. при Районен съд Търговище, по която да бъде освободено внесеното обезпечение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение