Определение № 743 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 25921/05.12.2025г.(ВАС) на Е. Д. М., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвора [населено място] срещу определение № 35934 от 01.11.2025г. по адм. дело № 6277/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса и за получаване на правна помощ в производството по оспорване на определение № 33248/10.10.2025г. по адм.д. 6277/2025г. на АССГ. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и иска неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, при проверка на допустимостта на жалбата, приема частната жалба за подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното Определение № 35934 от 01.11.2025г. по адм. дело № 6277/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в производство по реда на чл.213а АПК, съдът се е произнесъл по проверка редовността на частна жалба вх.№26330/28.10.2025г. от Е. Д. срещу определение № 33248/10.10.2025г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, като в частната жалба се съдържа искане за предоставяне на правна помощ. С определение № 33248/10.10.2025г., при преценка редовността на подадената искова молба от М., съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по образуваното дело. Съдът е съобразил представената от М. декларация, че не притежава недвижими имоти и не разполага с доходи, посочвайки, че му е служебно известно за множеството образувани дела от М., като по част от тях, в негова полза са били присъдени суми. Освен това, АССГ се е мотивирал, че размерът на държавната такса е съобразен със социално икономическото положение в страната и не е необосновано висок, поради което е отхвърлил искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса на лицето. По отношение на искането за допускане на правна помощ, съдът на същите основания е оставил без уважение искането му. Обосновано с доказателствата по делото съдът е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за предоставяне на правна помощ в производството по обжалване на определение № 33248/10.10.2025г. по адм.д. 6277/2025г. на АССГ. Безплатната правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за правната помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В случая характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон то не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице не са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Правилна е преценката на съда, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните процесуални действия, които следва да се извършат в частното производство и интересите на правосъдието не изискват предоставянето й, с което не са налице законовите предпоставки. Оспореното определение е неправилно в частта, с която съдът се е произнесъл и е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса в производството по обжалване на определение № 33248/10.10.2025г. по адм.д. 6277/2025г. на АССГ. Съгласно разпоредбата на чл.213а, ал.7 АПК, актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Именно такъв акт е определение № 33248/10.10.2025г., постановено при преценка редовността на подадената искова молба от М., с който съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по образуваното дело. Следователно, при проверката по чл.213а АПК, съдът неправилно е приел, че се дължи държавна такса и се е произнесъл с мотиви, че частният жалбоподател не следва да бъде освободен от внасянето й. При липсата на законово изискване за внасяне на държавна такса в конкретната хипотеза, първоинстанционният съд незаконосъобразно се е произнесъл по направеното искане, което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази част-прекратено. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл.235 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение