Определение № 5322 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. с [ЕГН] и с адрес в София, [жк], [адрес], против Разпореждане № 3417 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2699 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. Частният жалбоподател се оплаква, че обжалваното Разпореждане е неправилно. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. С обжалваното Разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във вр. с чл. 231 АПК, е върната негова частна жалба, вх. № 24188 от 06.10.2025 г., против Определение № 28578 от 30.08.2025 г., постановено по същото административно дело. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: С Определение № 28578 от 30.08.2025 г., постановено по адм. дело № 2699 по описа на Административния съд София-град за 2025 г. (л. 37 от първоинстанционното дело) е оставена без разглеждане искова молба на Д., вх. № 2006275 от 24.03.2017 г. по описа на Софийски районен съд (л. 1-10 от гр. дело № 18447/2017 г. по описа на Софийски районен съд) и е прекратено производството по делото. Ищецът и частен жалбоподател в настоящото производство оспорил това определение пред Върховния административен съд с частна жалба, вх. № 24188 от 06.10.2025 г. по описа на Административния съд София-град. С Разпореждане № 32877 от 08.10.2025 г. по първоинстанционното дело (л. 46) съдията-докладчик е оставил частната жалба на Д. без движение, поради констатирани в същата нередовности. Дал му е възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати държавна такса от 5, 00 лв. по сметка на Върховния административен съд за производството по частната жалба, като представи доказателство за това пред Административния съд София-град; частната жалба да се приподпише от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност, като се представи и пълномощно за приподписването; в случай, че жалбоподателят има юридическа правоспособност да представи доказателство за това; да представи частна касационна жалба, която отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, като се посочат точно и мотивирано конкретните пороци на оспорения съдебен акт. С Разпореждане от 05.11.2025 г. по първоинстанционното дело (л. 48), във връзка с молба на лицето от 31.10.2025 г., срокът за изпълнение на указанията по Разпореждане № 32877/08.10.2025 г. е удължен с 15 дни. С Разпореждане от 19.12.2025 г. (л. 51) е уважена и повторна молба на Д. за удължаване на срока за изпълнение на указанията по Разпореждане № 32877/08.10.2025 г., като му е дадена последна възможност да изпълни същите в срок до 23.01.2026 г. Указани са му също последиците от неизпълнение на разпореждането. Съобщението за постановяване на Разпореждане от 19.12.2025 г. по първоинстанционното дело е получено от Д. на 16.01.2026 г. – съобщение за връчване на л. 52. На 27.01.2026 г., съдът след като констатирал, че указанията му по Разпореждане № 32877/08.10.2025 г. не са изпълнени в указания срок, е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Разпореждането е правилно. Реализирането на правото на оспорване на съдебен акт от страната е обвързано от законови изисквания за надлежното му упражняване. В случая, правилно решаващият съд е приел, че частна жалба, вх. № 24188 от 06.10.2025 г. не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, на ал. 2 от с.р., както и на чл. 213, т. 3 АПК. Видно от данните по делото, към датата на постановяване на оспореното Разпореждане, Д., въпреки неколкократно дадената му възможност, не е изпълнил указанията по Разпореждане № 32877/08.10.2025 г. за отстраняване на констатираните от съдията-докладчик в първоинстанционното дело, нередовности на частната му жалба против Определение № 28578/30.08.2025 г. по адм. дело № 2699/2025 г. по описа на Административния съд София-град. Липсва изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса за производството по тази частна жалба, същата не е приподписана от адвокат, нито Д. е приложил към частната жалба пълномощно за приподписването, алтернативно удостоверение, че има юридическа правоспособност. Не са били налице изключенията по чл. 212, ал. 2 АПК – Д. не е лице, освободено от заплащане на държавна такса и не е лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ с влязла в сила присъда. Отделно производството е исково, т.е. не се касае за дело по Закона за административните нарушения и наказания или за дело за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. До 23.01.2026 г. ищецът и частен жалбоподател не е посочил в нарочна молба и пороците на оспореното Определение № 28578 от 30.08.2025 година. С частната жалба до настоящия съд от жалбоподателя не се правят твърдения в обратна насока, нито се представят доказателства за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 32877/08.10.2025 г. по първоинстанционното дело. При тази фактическа установеност верен е формираният от първата инстанция извод за липса на редовно оспорване. Съдът правилно е върнал частната жалба на Д. против Определение № 28578/30.08.2025 г. по адм. дело № 2699/2025 г. на Административния съд София-град. Обжалваното Разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия