Решение № 6985 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16233/2011 г.

Решение № 6985 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16233/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Областният управител на Пазарджишка област е подал касационна жалба срещу решение № 522 от 25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 634 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Общинският съвет - с. Лесичово, чрез процесуалния си представител - адвокат Н. Съчанова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на областния управител на Пазарджишка област, с която последният в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗАдм е оспорил законосъобразността на решение № 543 от 21.07.2011 г. по протокол № 72 от проведеното на 21.07.2011 г. заседание на Общинския съвет - с. Лесичово. С това решение общинският съвет е определил терен с обществено предназначение - озеленяване на места за отдих в местността "Строна" по КВС на землището на с. Калугерово, заключена между река Тополница, автомагистрала "Тракия" и общински път Калугерово - Карабунар. Съображенията на съда да отхвърли оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 12 ЗМСМА има правомощия да приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитието на общината, какъвто характер имало решението, предмет на оспорване от областния управител. На второ място съдът е посочил, че при взимането на решението не са били нарушени разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организация дейността на ОбС (Правилника), тъй като оспореното решение е било внесено от кмета на общината и гласувано от общинския съвет за включването му в дневния ред на заседанието. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Основното в конкретния случай е, че оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА. На второ място, по делото е било установено, че е била спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Правилника. Решението е било внесено от кмета на общината и гласувано от общинските съветници за включването му в дневния ред. Следователно съображението, развито в касационната жалба, че не бил спазен редът за разглеждането му от общинския съвет на тази сесия, е неоснователно. Неоснователно е и твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение на материалния закон - чл. 62, ал. 1 ЗУТ. Това е така, защото материална незаконосъобразност ще бъде налице само когато сме изправени пред липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма. В конкретния случай тази предпоставка не е налице. Това е така, защото с решението си Общинският съвет - с. Лесичово, е определил само терен с обществено предназначение извън населеното място, върху който да се изпълнява дейността "Изграждане на зони за отдих около водоемите и парковете" от мярка 4.2, приоритет 4 от общинския план за развитие на община Лесичово за периода 2007 - 2013 г. Ето защо обосновано съдът е приел, че предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗУТ процедура следва да бъде изпълнена впоследствие спрямо определения за посочената цел терен. Самото решение не е такова за устройство на озеленена площ, което устройство се извършва съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУТ. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви незаконосъобразност на приетото от общинския съвет решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,