Определение № 9633 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Х. Б., чрез адвокат Д. Георгиева, против определение № 11095/25.08.2026 г., постановено по административно дело № 2597/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което не е уважено искането й за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № 724/28.07.2026 г. на Кмета на Община Аврен. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК, като се оспорват възприетите от съда изводи за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаване на спора по същество относно нейната законосъобразност. От ответната страна - Кмет на Община Аврен, е постъпил подробно мотивиран отговор по реда на чл. 232 АПК, с релевирани доводи за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС и с нея е наредено да се изземат 89 кв.м., представляващи част от улица – публична общинска собственост, от поземлен имот с идентификатор 58445.501.474 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Аврен, област Варна, неправомерно заета с масивна трайна ограда, изградена от бетонни блокчета и приобщена към УПИ Х-395, собственост на Ю. Х. Б.. Заповедта е оспорена от Ю. Б., като в жалбата е отправено особено искане на основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение, с твърдения, че ще й бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди – разрушаване на трайно имущество, компрометиране сигурността на имота и необходимост от значителни финансови средства в случая на отмяна на заповедта. Административният съд е оставил без уважение искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за недоказаност от страна молителката на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящата инстанция. Съгласно приложимите норми на чл. 65, ал. 4, изр. 2, във връзка с чл. 65, ал. 1 ЗОС, законодателят е придал предварително изпълнение на заповедите за изземване на общински имот, който се владее или държи без основание, с оглед защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт от съда, следва да са налице условията на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Правилно първостепенният съд е приел, че пред него не се доказани по установения ред вреди с реално изражение, които да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и е с приоритет спрямо частния такъв. Този извод не е оборен и пред настоящата съдебна инстанция посредством твърденията, съдържащи се в частната жалба. Наличието на масивна ограда, за която се твърди, че е строеж със значителен обем и траен характер, който ще бъде засегнат при изпълнението на заповедта, не е от кръга обстоятелства, водещи до извода за превес на личния интерес над защитения от закона обществен такъв. Противното би довело до погрешното възприемане за възможност за упражняване на придобити не по определения в закона ред права върху общински имот от страна на всеки правен субект, който е осъществил действия по управление или разпореждане с такъв, което би обезсмислило въведеното с чл. 65, ал. 4 ЗОС правило. Действително, предварителното изпълнение на заповедта може да засегне права и законни интереси на адресата, но като значителна или труднопоправима вреда следва да се определи такава увреда, която не може да бъде обезщетена по съответния ред, каквато не е установена в случая. Останалите доводи, развити в частната жалба касаят въпроси относно законосъобразността на оспорената заповед, които не следва да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство. По аналогичен случай е и постановеното определение № 7674/ 08.07.2026г. по адм.д. № 6693/2026г. ва ВАС, четвърто отделение. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,