Определение № 675 от 30.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2114/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], София срещу Определение № 494 от 10.04.2014г. по ч.гр.д.№ 279/2014г. на Плевенски ОС. С него е потвърдено Определение № 261 от 20.01.2014г. по ч.гр.д.№ 3937/2012г. на Плевенския РС, с което на основание чл.415,ал.2 ГПК заповедният съд е обезсилил издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение поради непредявяване на иск по реда чл.422 ГПК от заявителя [фирма] при постъпило в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника [фирма]. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. В писмен отговор [фирма], [населено място] излага доводи за недопустимост на частната касационна жалба. Жалбата е подадена в преклузивния срок, но е недопустима, тъй като предмет на обжалване е въззивно определение, постановено в заповедно производство- по жалба срещу определение на заповедния съд по чл.415,ал.2 ГПК. Съгласно т.8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения- преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Заповедното производство не е друго производство по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 3 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, и няма препращаща разпоредба, по силата на която да се предвижда касационно обжалване. С произнасянето на окръжния съд е изчерпан редът за обжалване и постановеният от него акт е влязъл в сила. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски –сумата 400лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 27.06.2014г., в който е отразено плащането й в брой. Тъй като ВКС само констатира настъпилата необжалваемост, настоящото определение няма характер на преграждащо и не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.