Определение № 102 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по жалба на [фирма] срещу решение от 27.04.2012г. по гр.д.№4211/2011г., с което Апелативен съд София е уважил иск с правно основание и чл.93 ЗЗД. Ответницата Н. П. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител е поддържала, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 14.02.2013г. Върховният касационен съд не е допускан касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответницата по жалба. Искане за изменение на решение в частта за разноските ответницата е направила съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в месечен срок от постановяване на определението – на 08.03.2013г., а такова е било направено и в отговора на касационната жалба, като е приложен договор за правна помощ, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. С оглед на така установените данни по делото настоящия състав намира, че съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да й бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които жалбоподателят следва да й заплати. Предвид изложените съображения, съдът