Решение № 4 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2008 г.

Решение № 4 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 1.04.2008 г. по гр. д. № 3196/2007 г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил решение от 9.11.2007 г. по гр. д. № 467/2007 г. на Асеновградски районен съд, е отхвърлил предявения от Й. Л. Д. иск за признаване установено по отношение на ОСЗГ-А., че като наследница на К. И. Б. има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир "Б", землище на с. К. Жалбоподателката Й. Л. Д. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът Р. Д. по горите- П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответникът-О. служба"З"-А. не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о. е допуснал касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по същество, приема за установено следното: Жалбата е основателна. Жалбоподателката Й. Л. е поискала да се признае за установено по отношение на ОС "З"-А., че като наследница на К. И. Б. има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир "Б", землище на с. К. С решение от 9.11.2007 г. по гр. д. № 467/2007 г. Асеновградски районен съд е уважил предявения от Й. Л. иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Въззивния съд е отменил същото и е отхвърлил иска като е изложил мотиви, за това че жалбоподателката не е доказала за г., върху които е поискала да й бъде възстановена собственост като наследница на К. И. - 60,329 дка в ревир "Б", в землището на с. К., тя не е доказала праводателят й да е бил собственик на такива в този ревир, които да са включени в държавния горски фонд. Съдът е изложил съображения за това, че притежаването на дялове в една кооперация не е доказателство за конкретно притежавани гори от праводателя на ищцата към момента на включването на същите в държавния ГФ. Установено е било по делото, че процесните гори действително са били декларирани от всестранна кооперация "С" през 1949 г., а праводателят на жалбоподателката К. И. като чл. на Т. горска производителна кооперация "С" е внесъл гори в същата, но съдът е приел, че земите в процесния ревир "Б" не е доказано да са били собственост на Т. горска производителна кооперация" С. ", при наличие на доказателства, че същата през 1947 г. се е сляла друга кооперация -"З", а новообразуваната В. кооперация "С" през 1951 г. се е вляла във В. кооперация "С". Съдът е приел, че при данните за това че В. кооперация "С" през 1949 г. е декларирала гори в ревир "Б" и на данни за декларирани гори от кооперация -"З" през1944-1945 г. в местността "З" все в обем на 2 892 дка, жалбоподателката не е доказала правото на собственост на праводателя си именно върху гори, собственост на Т. горска производителна кооперация "С". За да отхвърли искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ съдът е застъпил становище, че релевантно за реституцията обстоятелство е правото на собственост на кооперацията, от която е отнета собствеността, а правоимащи лица са чл. кооператорите на са членовете на кооперацията преди преобразуването й. Според другото становище, изразено в други решения на Пловдивски окръжен съд членовете кооператори на преобразувалите се кооперации нямат право да им бъде възстановена собственост върху внесените от тях земи. Настоящия съдебен състав на върховен касационен съд намира са правилно първото становище. Приложимата правна норма действително е чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, уреждаща възстановяване правото на собственост върху г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира. За разлика от ал. 2 на чл. 3 ЗВСГЗГФ, която урежда възстановяване правото на собственост върху г., притежавани от кооперации, които са били заличени след 9.09.1944 г. на чл. кооператорите, или наследниците им към момента на заличаването, в хипотезата на ал. 3 е въведен момента на преобразуване на кооперацията, за да се свърже с членския състав на кооперацията към същата дата. Имат право да възстановят собствеността си чл. кооператорите на преобразуваната кооперация, защото тя е притежавала правото на собственост върху съответния ревир. С определяне на релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, за да изключи от тях членовете на кооперацията след преобразуването, защото с факта на сливането членственото правоотношение не се прекратява, но се променя обема на дела на чл. кооператорите. С внасяне на г. в кооперацията обаче чл. кооператорите не губят правото си на собственост, поради което и сливането не следва да има за последица намаляване на правата им върху г., които са притежавали в кооперацията преди преобразуването. Законодателят, определяйки момента на преобразуването, като релевантен за определяне чл. кооператорите, на които следва да се възстановят гори в идеални части от ревири, всъщност изключва от възможността за реституционни претенции членовете на кооперацията, към която се влива друга кооперация, защото не могат да придобият право на собственост само с факта на сливането. Момента на одържавяване на г. е без значение, защото собствеността е опосредена чрез членството правоотношение, а членствения състав на кооперациите при преобразуване се променя и това не може да има вещно правни трансформации. На практика с това разрешение, законодателят в хипотезата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ не отстъпва от въведеният принцип собствеността да се реституира на лицата, от които е отнета, или на техните наследници по закон, защото тези лица следва да докажат и право на собственост към същия момент. С оглед на така изложените съображения настоящия съдебен състав не споделя становище на въззивния съд, че не е от значение установяването на членствено правоотношение на кооператорите на преобразуваната кооперация и какво същата е притежавала като право на собственост върху съответния спорен ревир, от който се претендират земи за възстановяване. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като бъдат установени правно релевантните обстоятелства по делото, включително и чрез изслушване заключение на съдебно лесотехническа експертиза, която да даде заключение за притежаваните от Т. горска производителна кооперация "С" и горовладелска кооперация "З" гори преди сливането им през 1947 г., за наличието на идентичност на териториите на ревирите записани в документи на двете кооперации като "Б" и "З", в землището на с. К., като изготви скица за това, да извърши проверка дали е бил изготвен ревирен списък с посочени имена на собствениците с дялове и декари, както и да посочи каква е настоящата площ на ревира. След преценка на всички събрани доказателства съдът се може да прецени дали жалбоподателката има право да възстанови собствеността си, като наследник на член кооператор на преобразувана кооперация, ако последната е притежавала правото на собственост върху съответния ревир. Предвид изложените съображения, съдът