Определение № 3499 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2026 г.

Производството e по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Н. М., гражданин на Руската федерация, подадена чрез адв. Ялъмов, срещу Определение № 7728/25.02.2026 г. по адм.дело № 2324/2026 г. по описа на Административния съд София - град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба срещу предложението на министъра на правосъдието по чл.34 от Закона за българско гражданство да не бъде издаван указ, с който М. да придобие българско гражданство. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. В срока по чл. 232 от АПК, от насрещната страна - министъра на правосъдието, е депозиран писмен отговор с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно - за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 от АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол неблагоприятен съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че оспореното пред него предложение на министъра на правосъдието, адресирано до вицепрезидента на Република България, да не бъде издаван указ за придобиване на българско гражданство на М. Н. М. не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като не засяга пряко права, свободи и законни интереси на оспорващата, а на основание чл.21, ал.5 от АПК съставлява етап от процедурата по издаване на крайния акт, а именно – указ на президента/вицепрезидента на Република България, с който на чужденеца се предоставя или се отказва българско гражданство – от една страна, а от друга – тъй като специалният Закон за българското гражданство, в чл.35, ал.5, предвижда възможност за обжалване само на непроизнасянето на министъра на правосъдието с изрично предложение в сроковете по чл.35, ал.1 от същия закон, както и прекратяването на производството пред него, но не и на направеното от него изрично предложение по същия законов текст. Определението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от Конституцията на Република България, условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Този закон е Законът за българското гражданство (ЗБГ). Самото производство представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко етапа и действия на различни институции от изпълнителната власт, като процедурата приключва с указ на президента на републиката. Съобразно вмененото му с чл. 34 ЗБГ задължение, министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до президента на републиката за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство, както и отмяната на натурализация се извършват с указ на президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му – чл. 36 ЗБГ. Указът е актът, който поражда целените правни последици и може да бъде контролиран само за конституционосъобразност. Предложението на министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същото има характер на подготвително действие – необходима част от производството по издаване на указа на президента, служи като правна основа за издаване на указа и не подлежи на пряко изпълнение, тъй като няма годно за изпълнение съдържание. Предложението няма самостоятелно правно действие и не представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до президента на републиката за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. С изменението на разпоредбата на чл.35 ( ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019 г.), в ал.4(нова), е предвидена обжалваемост на непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него. По аргумент от действащата разпоредба на чл. 35, ал. 5, изр. последно ЗБГ, предложението на министъра на правосъдието е изключено от съдебен контрол по съществото си. Това тълкуване се подкрепя и от обсъжданията и изказванията на народните представители при гласуването на чл. 35, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗИДАПК. Видно от стенограмата от обсъжданията, народните представители считат, че съдът не може да се произнася по съществото на суверенната преценка в предложението на министъра на правосъдието. Това изключване на обжалването е съобразено с разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като забраната е установена със закон - ЗБГ. Сочената от жалбоподателката съдебна практика на ВАС е неотносима, тъй като предхожда изричното законово регламентиране на предвидения ред за обжалване. В този смисъл правилно е прието от първоинстанционния съд, че подадената пред него жалба следва да се квалифицира като недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,