Определение № 691 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7222/2014 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Обжалвано е решение № 16 225/ 08.08.2014 г. по гр. д. № 3428/ 2013 г, с което Софийски градски съд като потвърждава решение № ІІІ-88-119/ 13.06.2012 г. по гр. д. № 10 565/ 2011 г. на Софийски районен съд определя на основание чл. 128, ал. 1 от СК мерки за лични отношения на бабата Б. С. К. ЕГН [ЕГН] и дядото Н. С. К. ЕГН [ЕГН] с детето В. С. К. ЕГН [ЕГН] и постановява бабата и дядото да виждат детето всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17. 00 до 20. 00 ч. К. Ц. Г. Я. е направила искане за спиране на изпълнението на въззивното решение. Чл. 405, т. 1 ГПК допуска предварителната изпълняемост на осъдителното (невлязло в сила) решение на въззивния съд. Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението, а чл. 282, ал. 2 ГПК допуска възможността касаторът да поиска от Върховния касационен съд да спре изпълнението на въззивното решение. Следователно касаторът разполага с право да иска спиране на онова въззивно решение, което се ползва с предварително изпълнение. Това е осъдителното въззивно решение. Въззивното решение е постановено по молба на дядото и бабата на детето по отправеното от тях искане до районният съд да определи мерки за лични отношения. Молбата е иницирала производство по спорна съдебна администрация, предвидена в чл. 128 СК. Разгледаната е по реда на общото исково производство при съответно приложение на разпоредбите на чл. 59, ал. 8 и 9 СК. Следователно конститутивно, а не осъдително е невлязлото в сила решение на въззивния съд. Искането на касатора Върховният касационен съд да постанови спиране на изпълнението на конститутивното решение на въззивния съд е неоснователно.