Решение № 144 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2008 г.

Решение № 144 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявана от управителя Гайдарска, чрез процесуалния си представител - адвокат Т., против въззивно решение от 10.06.2008 г. по в. гр. д. № 134 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1972 от 6.01.2006 г. по гр. д. № 753/2002 г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен инцидентният установителен иск на [фирма] за приемане на установено, че [фирма] не е собственик на терен/овраг-дере/от 5 120 кв. м, находящ с в [населено място], С. промишлена зона, разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план, съгласно скица № 816 от 11.04.1995 г. към А. № 7 от 1.03.1996 г., осъдена е [фирма] да предаде на [фирма] владението върху част от собствения му недвижим имот от 5 120 кв. м/очертан със зелен контур по скицата на вещото лице З./, находящ с в [населено място], С. промишлена зона, целият с площ от 65 000 кв. м, разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план, както и върху построените в тази част сгради - столова с амбалажно поле от 72.30 кв. м. и работилница № 1 и № 2 с площ от 133.60 кв. м, при граници на целия имот: им. с пл. № № 177,176, 147,148 и път, отхвърлил е иска на [фирма] против [фирма] за събаряне на незаконно построените сгради в частта от 5 120 кв. м от собствения му имот и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 23 946.24 лв., представляваща обезщетение за ползване на частта от 5 120 кв. м от собствения му имот, целият от 65 000 кв. м за периода 1.06.2000 г. - 13.03.2002 г. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде уважен предявения инцидентен установителен иск, а ищцовите претенции - отхвърлени като неоснователни. Претендира направените по делото разноски. С определение № 370 от 31.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това - уважаването на предявен иск за собственост предпоставя ли доказване на всички обстоятелства, посочени от ищеца като пораждащи правото му и ако ищецът сочи като правопораждащ фактически състав - одържавяването на имота през 1968 г. с Р. № 200 от 21.05.1968 г. и предоставянето му за ползване и стопанисване на ДСП "Б." гр. Б. /преобразувано в "П." АД/ - необходимо ли е да има пълно доказване на обстоятелството, че именно спорните 5 120 кв. м са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца /с оглед направеното от ответната страна възражение, че спорните 5 120 кв. м не са включени в съставения акт за държавна собственост от 1996 г. и за липса на доказателства за точните граници на одържавения имот/. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват от процесуалните си представители, които съответно поддържат и оспорват подадената жалба, като представят писмени бележки и претендират направените разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството се развива за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 1276 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1453/06 г. ВКС е отменил постановения от въззивния съд акт, като е преценил, че неправилно спорът за собственост е разрешен въз основа на заповед № 215/2002 г. на кмета на [община], по силата на която не е било възможно изменение на границите на имота. Върнал е делото с указания за обсъждане на всички доказателства по делото и предвид обстоятелството, че ищецът се позовава на деривативен способ за придобиване на собствеността /въз основа на приватизационен договор/ - за изследване на правото и на неговия праводател. След връщане на делото за ново разглеждане, за да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел, че процесният имот от 5 120 кв. м, е част от имота с площ от 45 дка, който като част от капитала на [фирма] след преобразуването му в [фирма] е станало негова собственост на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Собствеността е преминала с акта на преобразуването, поради което след този момент - държавата не е притежавала права върху същия и не е могла да се разпорежда с него. На това основание е приел, че договора за продажба от 2005 г. на имот частна държавна собственост не може да легитимира [фирма] за собственик, с което е мотивирал неоснователността на предявения отрицателен установителен иск. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че спорните 5 дка са част от придобитите по силата приватизационната сделка 45 дка на ищцовото дружество. В писмените си бележки излага допълнителни доводи във връзка с това, че съдът не е изпълнил дадените му указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот, както и че не е съобразил, че в качеството му на "дере", същият е държавна собственост. Счита, че представлява територия със специфична характеристика, изключваща стопанското му приложение /"имот без определено стопанско предназначение" по смисъла на т. 22 от таблица 3 към наредба № 14 от 23.07.2001 г./. Твърди, че не е доказано имотът да е бил одържавен и предоставен за стопанисване и управление на "П.", както и че не е доказано, че е бил включен в капитала на дружеството. Едва пред касационната инстанция оспорва правоприемството между ищеца и неговия праводател /без да излага конкретни доводи/. Твърди, че ищеца не е придобил собствеността върху спорните 5 дка на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.), поради което и предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за необходимостта - по конкретния спор от доказване на обстоятелството, че именно спорните 5 120 кв. м са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие - праводател на ищеца. Отговорът на този въпрос е положителен. Необходимо е доказване на обстоятелството, че спорните 5 120 кв. м са били включени в одържавения имот и че са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие - праводател на ищеца и в случая това е направено. С разпореждане № 200 от 21.05.1968 г. са отчуждени и предадени на Министерство на хранителната промишленост "за строеж на манипулационен пункт и плодохранилище в Б. - 15 дка земя на ТКЗС. Б. и 50 дка водна площ - от езерото "Вая", при граници, посочени в приложената скица" /северозапад-сточна гара, североизток - ж. п. линия, югозапад и югоизток-езеро "Вая"/, като е разпоредено: "ТКЗС да се обезщети в брой". Видно от Оценителен протокол № 134 от 5.08.1968 г. посочените 15 дка са оценени и сумата е преведена с платежно нареждане № 39359 от 12.08.1970 г. Последвало е трасиране на терена и въвеждане във владение на собственика Д. "Б.", извършено с Акт № 18 от 30.11.1970 г. В акта изрично е посочено, че въвеждането във владение е относно "отредената му земя от 65 дка /15 дка ниви и 50 дка водна площ/", като и е посочено, че Д. "Б." - се "задължава да я стопанисва в определения размер, граници, предназначение, подробно описани в предшестващите акта документи". Касае за отчуждаване, извършено по реда на чл. 101 от ЗС, чиито правни последици настъпват от датата на разпореждането на МС. Д. "Б." - е преобразувано в Окръжно стопанско предприятие - О. "Б." през 1974 г. /с решение № 1 на Стопански съвет Д. "Б." София/, през 1976 г. - в Обединено предприятие - ОП "Б." /с решение № 146 на МС/, а през 1990 г. е прекратено, като е регистрирана Държавна фирма "П. - плод" Б. /решение № 8610 от 19.12.1990 г. ДВ, бр. 6/1991 г./. През 1992 г. е вписана промяна и преобразуване на "П. - плод" Б. в Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование "П. плод - Е." Б. /вж. решение от 27.01.1992 г. по гр. д. № 467 от 27.08.1992 г./ Със заповед на министъра на търговията № РД-18-531 от 10.10.1995 г. е преобразувано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "П. плод" в еднолично акционерно дружество [фирма] Б., което поема активите и пасивите на Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество "П. плод - Е." Б. по баланс към 31.12.1994 г. Към този момент капиталът е бил на стойност 138 895 000 неденоминирани лева, разпределени в поименни акции с номинална стойност 1 000 лв. неденоминирани лева. На 8.12.1999 г. е сключен договор за приватизационна продажба и през 2000 г. е вписано преобразуването на дружеството, като капиталът е бил на същата стойност и е бил разпределен - 97 227 лв. собственост на [фирма] Б. и 41 668 лв. - на държавата. Като от приложените извлечения от баланса на дружеството - е видно, че през годините по сметка 201/1 - земи на дружеството процесният имот се е водил на дружеството, заведен като амбалажно поле Б. на стойност 63 000 лв. и база Б. - на стойност 172 482 лв. Изградените върху него сгради са били заведени по сметка 203 - сгради. Приложен е и акт за държавна собственост /А./ № 7 от 1.03.1996 г., издаден за терен от 65 дка и столова амбалажно поле и работилница, предоставени за оперативно управление на [фирма] Б., като е посочено, че същият е издаден на основание - чл. 81, ал. 3 и 4 от НДИ. С оглед на гореизложеното, пред вид обстоятелството, че по реда на чл. 110 от ЗС са отчуждени 65 дка земя, за такава площ е и издадения акт за държавна собственост/№ 7 от 1.03.1996 г. и в него е отразено, че целият "имот е предоставен за оперативно управление на държавното предприятие [фирма] Б.", както и като съобрази, че към 2000 г. /когато е вписано преобразуването му в [фирма]/ капиталът на дружеството е запазен в същия обем и в него е заведен процесния имот по сметки 201 и 203, настоящият съдебен състав намира за правилен направения от въззивния съд правен извод на, че на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) - при преобразуването на ищцовото дружество в патримониума на търговското дружество е преминала собствеността и по отношение на процесния имот. Собствеността е придобита с акта на преобразуването, поради което държавата не е могла да се разпорежда с имота и съответно ответната страна не е могла да придобие собствеността от несобственик по силата на представения договор от 2005 г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост. От това следва и обосноваността на извода на въззивния съд за неоснователност на предявения от ответната страна отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не е собственик на процесния терен. В този смисъл не може да бъде споделено направеното от касатора възражение, че ищецът не е установил правото си на собственост, респективно, че неговият праводател е бил собственик на имота. Касае се за имот - бивша държавна собственост, придобит от ищеца - в качеството му на правоприемник на преобразуваното еднолично търговско дружество [фирма] - по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм., като собствеността е преминала с акта на преобразуване. Спорните - според касатора - факти, във връзка с осъщественото одържавяване, предоставяне за стопанисване и управление, включване на имота в капитала на дружеството и за правоприемството, настоящият съдебен състав намира за установени. Това са правнорелевантните за делото факти. Останалите факти - във връзка със заповедта от 2002 г. на областния управител за частична отмяна на акта за държавна собственост и издаваните заповеди на кмета на [община] за корекции на границите на части от имота - са ирелевантни, тъй като е безспорно установено /от заключение на приета по делото експертиза/, че цялостен план на промишлена зона Север Б. /където се намира целият имот от 65 дка/ няма одобрен. В този смисъл отразяванията и промяната в тези отразявания по неодобрения кадастрален план от 1992 г. са без правно значение. В тази връзка неправилно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е изпълнил дадените указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот. Такива указания не са давани, тъй като още в мотивите на отменителното си решение - касационната инстанция е извършила преценка на статута на имота, посочвайки, че регулационният план /какъвто в случая няма/ би имал вещноправно действие за урегулираните поземлени имоти, а за неурегулираните - от значение е кадастралния план /какъвто също не е одобрен/. Посочил е, че пред вид факта, че процедурата в ЗКИР не е проведена, извършеното геодезическо заснемане може да служи само като информация по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР. Този въпрос е бил разгледан във връзка с дадените указания - за решаване на спора - не с оглед издаваните заповеди от общинската администрация /както е направено при първото разглеждане/, а съобразно всички доказателства по делото. Тези факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че постановеният от въззивния съд - при новото разглеждане на делото - акт, е съобразен с дадените указания, а позоваването от страна на касатора на неприетия по установения ред кадастрален план от 1992 г. - е неправилно. В този смисъл некоректно е твърдението, че спорният имот представлява - територия със специфична характеристика, "без определено стопанско предназначение" по смисъла на т. 22 от таблица 3 към Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните карти, защото тази Наредба е отменена през 2005 г., защото процедурата по ЗКИР не е приключила и защото посоченото в скица № 816 от 11.04.95 г. към преписката на А. - обозначение като граница - "дере" /в смисъл на "усвоена" територия/ - е обяснимо, с оглед на вече посочения факт, че извършеното през 1968 г. отчуждаване е включвало и 50 дка водна площ от езерото "Вая". С оглед на изложеното, като намира за неоснователни направените от касатора възражения и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира че същия следва да бъде оставен в сила като правилен и обоснован. Пред вид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв., които видно от договор за правна защита и съдействие от 3.02.2010 г. са внесени в брой. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение