Определение № 3661 от 23.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2598/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“АД, за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 1464/09.12.2025г. по гр.д. № 800/2025 год. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № от 09.12.2024г. по гр.д.№ 11717/2023г. на Софийски градски съд, дружеството е осъдено да заплати на Г. Д. Х., на основание чл 405 КЗ, сумата от 85 284 лева, ведно със законна лихва, считано от 18.10.2023г. – обезщетение за търпими от нея имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие – притовозаконно отнемане на автомобил, на основание сключен с ответника – касатор договор за застраховка „ Каско „. Дължимата, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция от 85 284 лева е внесена по сметката за обезпечения на ВКС, видно от представено платежно нареждане № 40286800/11.12.2025г., и изрично удостоверяване от счетоводител, към 22.12.2025 г., заверяване сметката на ВКС с наредената сума. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 34875 от 22.12.2025 год. / преди началото на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, доколкото не е удостоверено връчване на въззивното решение на касатора, но в рамките на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от постановяване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение