Определение № 13615 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Б. Д. Ф., от гр. София против определение № 22584/06.11.2024 г. по адм. дело № 9956/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт и се моли за отмяната му. Посочва, че непроизнасянето в срок от директора на ТП на НОИ София-град следва да бъде разгледано при хипотезите по чл.58, ал.1 АПК. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не са налице предпоставките по чл.58, ал.1 АПК, тъй като фикцията за мълчалив отказ възниква единствено в случаите когато административният акт се издава по молба на гражданин или организация на граждани и касае непроизнасяне в срок на административен орган, компетентен да издаде акта, какъвто не е настоящия случай. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 22584/06.11.2024 г. по адм. дело № 9956/2024 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на Б. Д. Ф., от гр. София срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София – град да се произнесе по подадена от него жалба срещу разпореждане № 21241504979/30.06.2024 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ и е прекратил производството по делото. Приел е, че липсва годен за обжалване акт – основание за недопустимост на съдебното производство по чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 21241504979/30.06.2024 г. длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София – град въз основа на заявление на частния жалбоподател от 29.05.2024 г. за ежегодно преизчисляване на ЛПОСВ по чл. 102, ал.1, т.2 КСО е определил нов месечен размер. С възражение № 1012-21-830/05.08.2024 г. Ф. е оспорил разпореждането пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ София – град, посочвайки че не са съобразени всички представени от него документи за осигурителен стаж. По това възражение директорът на ТП на НОИ София – град не се е произнесъл, а междувременно е издадено последващо разпореждане [номер]/30.09.2024 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“, с което пенсията на жалбоподателя е била преизчислена. Законосъобразно административният съд е приел, че непроизнасянето на директора на ТП на НОИ София – град не е формирал мълчалив отказ, т.е. не е налице годен предмет на оспорване. Правната фигура на мълчаливия отказ, въведена с чл.58, ал.1 АПК има за цел решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административния орган и при неговото бездействие. Мълчалив отказ може да има само при реализация на т. нар. оправомощаващи административноправни норми - когато административният акт се издава по молба на лица (ФЛ или ЮЛ) и възниква при липсата на волеизявление на административния орган, компетентен да издаде акта. Мълчалив отказ е налице в случаите когато компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощие да издаде първоначален административен акт не го е сторил в определения от закона срок. Както общата административнопроцесуална уредба по действащия АПК, така и специалната – по КСО, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл.117, ал.3 КСО е ръководителят на ТП на НОИ. КСО е специален закон и предвиденото с посочената норма административно обжалване на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл.118, ал.1 КСО, защото според него предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Непроизнасянето на директора на ТП на НОИ в случая не формира мълчалив отказ, поради което не е налице годен предмет на оспорване. В своята трайна съдебна практика Върховният административен съд, шесто отделение многократно е посочвал процесуалния ред на действие при подобни фактически състави. В случая първоинстанционният съд точно е съобразил реализиралите се релевантни за спора факти и законосъобразно е приел, че предприетото оспорване е недопустимо, и не подлежи на разглеждане от съда. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване детерминира недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение