Определение № 963 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2025 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1153/20.01.2026 г., депозирана от ответниците по касация Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД, за допълване на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение № 57/08.01.2026 г. чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, понесени от тях в настоящото производство, както следва: на Р. М. - сумата от 1 480 лв., на Д. Д. М. - 350 лв., на М. М. - 350 лв., на „Донмаре“ ООД - 10 000 лева. Насрещната по молбата страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) оспорва искането с възражението, че липсват доказателства за плащане на претендираните суми за разноски. При условията на евентуалност моли възнагражденията да се намалят поради прекомерност, тъй като производството при ВКС е протекло само във фазата по селекция при изяснени факти и липса на нови доказателства. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, въз основа на доводите на ответниците по касация и данните по делото намира молбата с правно основание чл. 250 ГПК за допустима. Тя е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и изхожда от надлежни страни. Разгледана по същество, молбата е основателна. С определение № 57/08.01.2026 г. по настоящото дело ВКС не допусна касационно обжалване на Решение № 93/16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 25/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С крайния съдебен акт съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците по касация за присъждане на разноски. За касационното производство всеки от тях е направил разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: Р. М. - сумата от 1 480 лв., Д. Д. М. - 350 лв., М. М. - 350 лв., „Донмаре“ ООД – 9 965, 24 лева (доказателства дружеството е платило разликата над 9 965, 24 лв. до уговорените 10 000 лева не са ангажирани). Тези факти се установяват с представените с отговора на касационната жалба договори за правна помощ и съдействие от 26.06.2025 г., сключени с адв. П. Б., както и 2 бр. платежни нареждания, издадени от „ОББ“ АД. Наведеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед предмета на делото, обуславящ както фактическа, така и правна сложност на случая, предопределена от вида и броя на предявените искове, наведените възражения, цената на исковете и обема на извършената работа от процесуалния представител на ответниците по касация, обсъдил в отговора на касационната жалба значимостта на всеки един от повдигнатите от касатора въпроси, по които е претендирал допускане на касационно обжалване. Определение № 57/08.01.2026 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, ще бъде допълнено с осъждането на касатора да заплати на ответниците по касация Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационно производство, както следва – на Р. М. - сумата от 756,71 евро, равностойни на 1 480 лв., на Д. Д. М. - 178, 95 евро, равностойни на 350 лв., на М. М. - 178,95 евро, равностойни на 350 лв., на „Донмаре“ ООД – 5 095,15 евро, равностойни на 9 965, 24 лева (изчислението е при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване.). Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III ГО,