Определение № 2711 от 03.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7228/25.04.2024 г. на П. Ж. П. срещу определение № 1791 от 11.04.2024 г. по ч. гр.д. № 966/2024 г. на Върховен касационен съд, Трето г.о за оставяне без уважение на негова молба за предоставяне на правна помощ ,поискана във връзка с частна касационна жалба,постъпила срещу разпореждане от 18.01.2024г по гр.д №9674/2022г на Софийски градски съд, 22 състав, с което е върната молба за отмяна на влязло в сила определение /върната е била искова молба / Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт ,тъй като прегражда делото ,иска се разглеждане на делото от обективен и безпристрастен съд Жалбата е в срок,подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съгл. чл. 95, ал. 4 ГПК съдебен акт. Жалбоподателят,който изтърпява наказание лишаване от свобода е освободен от заплащане на държавна такса с определение от 07.03.2024г на СГС Разгледана по същество жалбата е неоснователна, съображенията за което са следните: За да отхвърли молбата за правна помощ, инкорпорирана в подадената частна касационна жалба, съставът на ВКС се е позовал на първата от уредените в чл. 24 ЗПрП хипотези: предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Съобразен е вида и характера на производството, във връзка с което подлежи на преценка нуждата от правна помощ с назначаване на процесуален представител, а именно: обжалване на разпореждане, с което е върната подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила определение № 3085/18.10.2023 г. по гр.д. № 4148/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о., при предоставена възможност и неотстранени своевременно конкретно посочени нередовности, Съобразен е и от обхвата на процесуалните възможности, с които страната разполага Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 24, т.1. и т. 2 ЗПрП правната помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая преценката на съда за проложното поле на чл. 24, т.1 ЗПрП е правилна.Частната касационна жалба, заради която е поискана и отказана правната помощ,предстои да бъде разгледана в частно производство по реда на чл.274,ал.2 ГПК, при което инстанционният контрол не е обвързан от наведените в жалбата оплаквания .Както е изтъкнато в обжалваното определение, нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в конкретното производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ, доколкото следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на разпореждането – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,