Определение № 47 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.12532/12.10.23 от адв.Е. А.-пълномощник на Н. А. Н., с искане за допълване на постановеното по делото определение №.2943/10.10.23 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с отговора на касационната жалба на ЗЕАД“Булстрад Виена Иншуърънс груп“ искане от адв. А. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. Моли се за присъждането му. Ответната страна ЗЕАД“Булстрад Виена иншуърънс груп“ оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА; представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между адв.Е.А. и Н. Н., в който е надлежно отразено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ на клиента на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за присъждането му, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-т.3 на чл.38 ал.1 ЗА- като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /опр.№.521/06.11.18 по ч.г.д.№3956/18г., ІV ГО; опр.№118/15.03.21 по ч.т.д.№1469/20, І ТО, опр.№.97/12.02.21 по ч.т.д.№2895/19, ІІ ТО и др./. Дължимото минимално възнаграждение, определено съобразно чл.38 ал.2 ЗА вр. с чл.9 ал.3 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2887,50лв. При тези обстоятелства тази сума следва да се присъди на адв. Е.А.. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,