Определение № 60453 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1896/12.07.2021 г. на Кооперация „ВЗКАЧС-Смилян“, подадена чрез адв. Б. М., срещу определение № 255/01.07.2021г., постановено по възз. гр. д. № 536/2020г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е уважено искането на М. Р. П. по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските и Кооперация „ВЗКАЧС-Смилян“ е осъдена да заплати на молителя – въззиваем в производството, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер 790 лв. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за отмяна на обжалваното определение. В депозиран по делото писмен отговор М. Р. П., чрез адв. Л. Д., поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: С постановеното по в.гр.д. №536/2020г. въззивно решение Смолянски окръжен съд, съобразявайки, изхода на спора, обстоятелството, че договореното адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. по процесния договор за правна помощ, сключен между нея и М. Р. П. на 25.09.2020г., е в размер 970лв., както и, че с първоинстанционното решение, което потвърждава изцяло, включително в частта за разноските, е присъдена сумата 790 лв. съобразно представена по делото разписка за заплащане на част от договореното възнаграждение, е формирал извод, че дължимите за въззивното производство разноски са в размер 180лв. – платена реално от П., но не присъдена част от общия договорен размер. По тези съображения с решението си въззивният съд е осъдил Кооперация „ВЗКАЧС-Смилян“ да заплати на въззиваемия деловодни разноски з въззивната инстанция в размер 180лв. След постановяване на въззивното решение М. Р. П. е подал молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските като му се присъди сумата 790лв. съгласно представена пред въззивния съд разписка за изплащането й. С определение № 117 от 26.03.2021г. Смолянски окръжен съд е оставил молбата по чл.248 ГПК без разглеждане поради липса на представен списък на разноските. Против това определение е подадена частна жалба от молителя П., по която е образувано в.ч.гр.д.№ 301/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С определение №77 от 14.06.201021г., Пловдивски апелативен съд, след като е приел, че искането по чл.248 ГПК е за допълване, а не за изменение на въззивното решение в частта за разноските, отменил определение № 117 от 26.03.2021г. на Смолянски окръжен съд и е върнал делото на същия съд за произнасяне по същество на молбата. С обжалваното пред настоящата инстанция определение 255/01.07.2021г., постановено по възз. гр. д. № 536/2020г. по описа на Смолянски окръжен съд, при съобразяване на задължителните указания, дадени му с определение №77 от 14.06.201021г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№301/2021г., съдът е квалифицирал молбата на М. Р. П. по чл. 248 като такава за допълване на поставеното по делото въззивно решение в частта за разноските и е уважил същата като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата 790лв. разноски за въззивната инстанция. По разбиране на настоящия състав определение 255/01.07.2021г. е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а молбата по чл.248 ГПК, подадена от М. Р. П., следва да бъде оставена без разглеждане. На първо място следва да се посочи, че произнасянето на Пловдивски апелативен съд не обвързва настоящия състав, доколкото е недопустимо поради липса на компетентност. Това е така, защото съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Доколкото в случая постановеното въззивно решение подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС, то и съдебният акт относно съдебноделоводните разноски по чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС. По тези съображения Пловдивски апелативен съд се е произнесъл при липса на компетентност и това произнасяне не обвързва настоящия състав. На следващо място съдът е този, който квалифицира искането на страните по спора. Видно от обстоятелствената част на подадената по реда на чл.248 ГПК молба и заявеното искане, при съобразяване и на обстоятелството, че въззивното решение съдържа произнасяне по искането на въззиваемата страна за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени във въззивното производство, претенцията на молителя е такава за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълването му в същата част. В този случай представянето на списък на разноските е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за изменение на решението в частта на вече присъдените разноски. Видно от данните по делото такъв списък не е представен от молителя П. нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, което обуславя и извод, че молбата му чл.248 ГПК е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Затова и настоящата инстанция не присъжда разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение