Определение № 176 от 20.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 358/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. З. и Л. Д. С., чрез процесуалния им представител – адв. Петя Керанова, срещу определение № 406/28.11.2024 г. по т.д.№ 630/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от същите молба, по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното въззивно решение № 236/12.06.2024 г. по т.д.№ 630/2023 г. на същия съд, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски във въззивна инстанция, досежно присъдените в тежест на жалбоподателите разноски в полза на ответника ЗД „ Бул Инс „ АД. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, принципно подлежащ на обжалване, но се явява недопустима към настоящия момент, предвид следното: С решение, постановено по т.д.№ 359/25г. от настоящия състав, въззивното решение № 236/12.06.2024г. по т.д.№ 630/2023г. на Апелативен съд – Пловдив е отменено и делото върнато, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, за ново разглеждане във въззивна инстанция. Отмяната има за предмет и инкорпорираното в решението определение, по разпределяне отговорността за разноски. При новото разглеждане на делото и с оглед правния резултат, въззивният съд ще следва да се произнесе наново по отговорността за разноски. Тук атакуваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, няма самостоятелно битие, извън въззивното решение, във връзка с което е постановено. Поради липса на предмет, настоящата частна жалба се явява недопустима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение