Решение № 4144 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. И., против Решение № 943 от 18.07.2024 г., постановено от Административния съд София- област по адм. д № 1379/23 година. К. Д. И. е подал и частна жалба против Определение № 1059/09.09.24 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение са отхвърлени предявените три иска от К. Д. И. срещу Административния съд София-град и Върховния административен съд, както следва: за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди за периода от 21.11.2017 г. до 16.11.2022 г. в размер на 88 666 лева от пристрастно правосъдие и от неизпълнение на задължение на органите на съдебната власт за осигуряване на ефикасни средства за защита, с което са нарушени чл. 5, чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧОС; за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1000 лева през периода от 21.11.2017 г. до 16.11. 22 г., произтичащи от пристрастно правосъдие и от неизпълнение на задължение на органите на съдебната власт за осигуряване на ефикасни средства за защита, с което са нарушени чл. 5, чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧОС, както и от образуване на изпълнителни дела за принудително събиране на сумите, присъдени като разноски с влязло в законна сила Решение № 6903/21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10892/2016 г. по описа на АССГ; акцесорен иск за мораторна лихва върху определените обезщетения за причинените на И. неимуществени и имуществени вреди за периода от 21.11.17 г. до 16.11.22 г. и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение К. Д. И. е осъден да заплати на АССГ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, а на ВАС разноски по делото в размер на 200 лева. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на К. Д. И. с пр. осн. чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта на присъдените разноски на ответниците. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Като основания за неправилност на решението се сочат регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Административен съд София-град оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 30.08.24 година. Иска отхвърляне на касационната жалба. Ответникът – Върховен административен съд оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображение в писмен отговор, постъпил по делото на 09.09.24 година. Оспорва частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК и иска отхвърлянето й по съображения в отговор на частна жалба, постъпил по делото на 01.10.24 година. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Допустима е и частната жалба, подадена от И.. Тя е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. По основателността на касационната и частната жалби, Върховният административен съд преценява следното: Административният съд е приел, че искането до него е за солидарното осъждане на АССГ и ВАС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. в резултат на пристрастно правосъдие, в нарушение на чл. 6 § 1 и чл.13 ЕКПЧ, чл. 4 ХОПЕС и чл. 41 ХОПЕС при разглеждане на дело № 10892/16 г. по описа на АССГ, както и претърпени имуществени вреди от принудителното изпълнение на решението, постановено по посоченото дело и Решение № 17571/20.12.19 година. Административният съд е установил, че адм. д. № 10892/2016 г. по описа на АССГ е образувано по иск, предявен от К. Д. И. срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията „ (ГДИН), за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на лошите условия в изолаторна килия в Затвора- [населено място], в която И. е настанен за периода от 09.08.2012 г. до 16.08.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата от 08.08.12 г. до датата на предявяване на иска. Делото е завършило с Решение № 6903/21.11.2017 г., с което искът е отхвърлен. Със същото решение И. е осъден да заплати на ГДИН разноски в размер на 200 лева и в полза на АССГ сумата от 200 лева, изплатен депозит за вещо лице. Съдът е установил, че в резултат на обжалването му пред Върховния административен съд, решението е оставено в сила с Решение № 17571/20.12.2019 г., постановено от ВАС по адм. д. № 2829/18 година. Съдът е установил, че И. е подал искане за отмяна на Решение № 6903/21.11.2017 г., постановен по адм. д. № 10892/2016 г. от АССГ, в частта, в която И. е осъден да заплати на ГДИН разноски по делото в размер на 200 лева. Искането за отмяна е оставено без разглеждане с Разпореждане № 9308/10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 7085/20г. по описа на ВАС, Петчленен състав. И. е подал ново искане за отмяна на същото решение, за което е образувано адм. д. № 3948/21 г. по описа на ВАС, което с Определение № 6722/04.06.21 г. е оставено без уважение. От правна страна, първоинстанционният съд е преценил, че е сезиран с искове с пр. осн. чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за заплащане на обезщетения за претърпени вреди от правораздавателната дейност на АССГ и ВАС. Съдът е отхвърлил възражението на ответника – АССГ за изтекла погасителна давност на предявения иск, приемайки, че изпратената по пощата искова молба на 18.11.2022 г. е преди изтичането на петгодишния срок, считано от датата на твърдяното вредоносно решение на АССГ, а именно Решение № 6903/21.11.2017 г. по адм. д. № 10892/2016 година. Съдът е установил, че делото пред АССГ е образувано по иск на И. за обезщетяването му за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в изолаторната килия, по който съдът се е произнесъл. Първоинстанционният съд е посочил, че в нито един момент И. не е искал изменение на иска, по който е образувано адм. д. № 10892/16 г. и не отговаря на твърденията на И., че делото е образувано по иск за обезвреда от заповед за налагане на дисциплинарно наказание на И., която е отменена. При тези установявания, първоинстанционният съд е формирал извод, че И. няма как да е претърпял вреди от непроизнасянето на административния съд по иск, който не е бил предявен. Посочил е, че непроизнасянето на съд по непредявен иск не може да причини вреди на ищеца, още по-малко би могло да бъде квалифицирано като пристрастно правосъдие. Съдът е посочил, също така, че касационната инстанция в лицето на Върховния административен съд е контролирала решението на АССГ по предявения иск за обезвреда от лошите хигиенни условия в изолаторната килия. Първоинстанционният съд подробно се е мотивирал в решението си, защо приема за недоказани твърдените от И. неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на осъждането му за заплащане на разноски с решението, постановено по адм. д.№ 10892/16 година. Съдът е приел, че осъждането на ищеца за разноски с решението по това дело, е в съответствие с действащата нормативна уредба. Първоинстанционният съд е приел, че не е ограничен достъпът до правосъдие на И. и във връзка с неговите искания за отмяна на решението, постановено по адм. д. № 10892/16 г., тъй като първото искане не е разгледано по причина - поведението на искателя, който не е отстранил констатирани нередовности по искането, а второто искане е разгледано, но е оставено без уважение. Решаващият извод на първоинстанционния съд е, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ Съдът е посочил, че възприема възражението на ответника – ВАС, че ЕКПЧОС е международноправен акт, който не е част от правото на ЕС, поради което и не може да съставлява основание на иска по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е също така, че евентуалните нарушения на разпоредби от ХОПЕС сами по себе си не могат да са основание на иска по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, още повече, че такива нарушения в конкретния случай не са доказани. Първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решенията си АССГ и ВАС стриктно са съблюдавали основни правни принципи и не е нарушено правото на ищеца на справедлив процес, нито той е бил лишен от ефективни средства за защита. С оглед преценката за неоснователност на предявените главни искове, съдът е преценил като неоснователни и акцесорните искове за заплащане на лихва. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав в изпълнение на правомощието си по чл. 218, ал. 2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо. Съображенията за този извод са следните: Неправилна е правната квалификация на иска, дадена от съда. От обстоятелствата в исковата молба и последващото й уточнение следва, че според ищеца вредоносна за него е била правораздавателната дейност, осъществена от съда по адм. д. № 10892/2016 г. по описа на АССГ. Разгледаният и разрешен казус по това дело е свързан с наличието или не, на право на обезщетение за неимуществени вреди на И., за престоя му в изолаторната килия при конкретните битови условия в нея. Този спор касае приложението на разпоредби от вътрешното ни право, съдържащи се в ЗИНЗС и няма връзка с правото на Европейския съюз, доколкото посочената материя не попада в обхвата на компетентност на Съюза. Когато ситуацията не попада в приложното поле на правото на ЕС, Хартата не се прилага. Посочването на различни разпоредби от ХОПЕС – чл. 4, чл. 20, чл. 41 и чл. 47, не е фактическо твърдение. Задължението на ищеца за посочване на конкретното нарушение не може да се счита изпълнено само поради факта, че в исковата молба са изброени конкретни правни норми. Изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл.144 АПК е налице тогава, когато ищецът опише конкретните факти, чрез които той счита, че правото му е нарушено. В конкретния случай, фактическите твърдения на ищеца са за – пристрастно произнасяне на АССГ и ВАС, за произнасяне, несъобразено с основни правни принципи и съдебна практика, с което И. е лишен от справедлив процес. Твърдяното нарушение на правото на справедлив процес не е свързано с казус, попадащ в приложното поле на правото на ЕС, което изключва квалификацията на предявения пред АССО иск, по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че предвид грешната правна квалификация на иска, дадена от административния съд, той е разгледал непредявен иск. Обжалваното решение следва да се обезсили. В ЗОДОВ като специален закон, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, не е регламентирана хипотеза, за парична компенсация на правните субекти от дейност на органите на съдебната власт, нарушаваща правото на справедлив процес ( извън правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок). По тази причина, делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като предявеният иск е недопустим. По посочените съображения следва да се обезсилят обжалваното решение и определение, исковата молба се върне като недопустима, а съдебното производство се прекрати. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.3 АПК, чл. 130 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд