Определение № 2544 от 10.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх.№ 15669 касаторът „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД е поискал във връзка с постановеното от ВКС решение по делото от 26.06.2026г., да бъде освободена представената гаранция в размер на сумата от 327 921,44 лв. / 167 633,56 евро/ и да му бъде преведена по посочената от него банкова сметка. Ответниците по касационното производство – М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. са получили препис от молбата чрез процесуалния си представител – адв. Р. М., като в дадения срок е постъпила молба с вх. № 16868/05.08.2026г., че не възразяват сумата по внесената гаранция да бъде възстановена на застрахователното дружество. ВКС, ТК, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с молбата, намира следното: С определение № 1260/24.04.2025 г. по ч.т.д. №802/2025 г. на ВКС, по молба на ответника по иска и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 327 921,44 лв., е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 107/07.04.2025г., постановено по в.т.д. № 51 /2025г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, с която след отмяна на решение № 443 от 20.11.2024г. по т.д. № 600/2023г. на Окръжен съд Пловдив, 2 състав, „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. по 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А. М. в резултат на ПТП, реализирано на 30.08.2020г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2020г. до окончателното им изплащане. С решение №167/26.06.2026г. по к.т.д. №2418/2025г., след като е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение в описаната му част, решение № 107/07.04.2025г., постановено по в.т.д. № 51 /2025г. на Апелативен съд - Пловдив, в гореопосочената му част е отменено и исковете срещу застрахователното дружество са отхвърлени. Настоящият съдебен състав намира молбата за допустима и основателна. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения едногодишен срок по чл. 82 от ГПК. Въззивното решение е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 23.03.2026г., и отменено с решение от 26.06.2026г., а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 20.07.2026г. Предназначението на паричната гаранция, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато и/или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. С оглед отмяната на осъдителното въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение. Предвид горното внесената гаранция следва да се освободи и преведе на молителя по посочената от него банкова сметка. Воден от горните съображения, ВКС, ТК в настоящия състав