Определение № 672 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5384/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. Г. С. срещу определение № 445 от 19.06.2013г.по гр.д 301/2012 на Окръжен съд Враца, с което е отказано възобновяване на въззивно гр. дело, спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението. В действителност няма друго дело. Делото, на което съдът се е позовавал при спирането, е това, приключило с влязло в сила решение по чл.19 ал.3 ЗЗД вр. чл.262 ал.1 ГПК ,което обстоятелство е удостоверено с печат върху акта .Постъпилата молба за обезсилването на решението по чл. чл.262 ал.1 ГПК не отговаря на изискванията за иск, по нея няма образувано друго дело. В отговор ответникът ДИСК-ГТ 03 О. оспорва частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Отказът производството по делото да бъде възобновено е в съответствие с безспорната констатация ,че към момента на направеното искане не са настъпили обстоятелства, различни от тези, дали основание за прилагане на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Спряното дело е заведено по иск срещу продавача за скрити недостатъци, като ищецът- купувач се легитимира с решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД. Приложен е препис от конститутивното решение по гр.д№714 от 2009г на Вр ОС.за обяваване предварителен договор за окончателен с отбелязване ,че решението е влязло в сила, не променя преценените при списане на производството по настоящето дело обстоятелства – решението е постановено под условие ищецът да заплати в двуседмичен срок остатъка от цената, като по реда на чл. 362 ал.2 ГПК продавачът е поискал обезсилване и производство по този ред е още на ход. Несъстоятелни са съображенията, че при това положение няма „дело” по смисъла на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, че искането за обезсилване не отговаряло на изискванията за редовна искова молба и пр. Жалбоподателят оспорва постановеното спиране на делото по съображения, които са били вече отхвърлени при касационен контрол след обжалване и нямат отношение към правилността на атакуваното определение. Спирането на делото е потвърдено с определение № 445 от 20.09.2012г на ВКС І г.о. Правилно въззивният съд не е обсъждал тези доводи при поисканото възобновяване. Ответникът не е доказал разноски, не е приложил и списък Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о,