Определение № 82 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2020 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.288 ГПК Ответникът в производството Е. А. Е. твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационното производство, което е направил своевременно и е представил списък за разноски и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Иска от съда да допълни определението си, като му присъди разноски. Настоящият състав е постановил определение № 304 /09.06.2020 г. с правно основание чл.288 ГПК, с което е прекратил производството по подадена касационна жалба поради оттеглянето и, оставил е без разглеждане други касационни жалби и не е допуснал касационно обжалване по останалите касационни жалби. Насрещните страни – касационни жалбоподатели Д. С. Ю., Ю. Д. Е., Ф. Д. А., Ю. Ю. А., Ф. М. Е., Н. А. С., Б. А. Ю., Е. А. М., А. А. А., М. А. Ю. и Ф. З. А. в писмен отговор правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото да се определи като разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Искането е основателно: В мотивите на своето определение № 304 /09.06.2020 г. настоящият състав е приел, че ответникът по касационните жалби Е. А. Е. не претендира разноски и не е представил доказателства, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. На първата страница на отговора на Е. А. Е. на касационната жалба (л.42), с който е оспорил касационните жалби, той е поискал да му бъдат присъдени разноските за касационната инстанция съобразно представените договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 ГПК. На последната страница (л.44) договорът и списъкът са описани като приложения. Списъкът за разноски е приложен след отговора (л.45) и съдържа искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Договорът за правна защита и съдействие е приложен след отговора и списъка (л.46), в него е отразено уговарянето и заплащането на сумата 600 лева за защита срещу касационните жалби. С оглед изхода от касационното производство (прекратяване на производството по една жалба, оставянето без разглеждане на други и недопускане на касационно обжалване по останалите) ответникът Е. А. Е. има право на разноски. Възражението за прекомерност (по чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно: За да бъде основателно, уговореният и заплатен размер трябва да превишава минималния определен размер. В случая не е така: Всеки един от касационните жалбоподатели е предявил срещу ответника Е. А. Е. установителен иск за собственост на идеална част от процесния недвижим имот. Исковете са субективно съединени. Всеки един от исковете е оценяем и минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу него съгласно чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ е в размер на 300 лева, а за изготвяне на отговор по касационна жалба на всеки един ищец съгласно чл.9,ал.3 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер не по-малко от 500 лева. Сборът на отделните минимални размери многократно надвишава уговорения и заплатен размер, поради което възражението е неоснователно. Към това и само за пълнота следва да се отбележи, че делото не е лишено от фактическа сложност, нито от правна сложност, поради множеството доводи, релевантни факти и правоотношения между всеки един от ищците и ответника, които съдът е следвало да разгледа. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането е основателно, а възражението за прекомерност е неоснователно. Касационните жалбоподатели с изключение на Ю. Д. Е., чиято касационна жалба е оттеглена, следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационните жалби Е. А. Е. сумата 600 лева разноски в касационната инстанция за възнаграждение на процесуален представител. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът