Определение № 104 от 06.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 742/2020 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е разпореждане от 21.09.20 г., постановено от административния ръководител на РС-Исперих, с което е прекратено производството по Н.Ч.Х.Д. 196/20 г. и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените материали, е видно е, че всички съдии от РС- Исперих са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки предпоставки по чл.29,ал.2 НПК. От формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав намират опора в разпоредбата на чл.43,т.3 НПК- съдът,на който делото е подсъдно по общите правила, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран /но все пак извън съдебния район на ОС-Разград, заради проблемите с отводите в рамките на същия, видни от настоящото дело с оглед поредното решаване на въпроса с местната подсъдност от ВКС/. Такъв е РС- Тутракан. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение