Решение № 680 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Василева, срещу решение № 1682/23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 287/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменено Решение № 1040-04-20 / 13.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново, с което се потвърждава Разпореждане № РО-5-04-01854936 / 11.02.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на А. Х. и Н. А. Н. е определено да внесат сума от 1 361,59 лв. главница и лихви по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01835424 / 23.01.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново. Доводите на касатора са за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответниците – А. Х. и Н. А. Н., чрез процесуален представител адв. Ц. С. Димитрова, в писмен отговор по делото, дават становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение № 91180 от заседание № 115 от 31.05.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на Н. И. Ж. е определена оценка на работоспособността 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза [диагноза] и придружаващи заболявания – други уточнени видове [заличен текст], със срок на намалената работоспособност - 3г. (до 01.05.2026 г.) и дата на инвалидизиране - 02.08.2018 г. Ответниците по касацията са членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. Посоченото експертно решение на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която е предложила да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане). ТП на НОИ Велико Търново е оспорило решението на ТЕЛК и с експертно решение № 91805 от заседание № 119 от 04.10.2023г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, то е отменено и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. Изложени са мотиви за липсата на документални данни за основното заболяване - [заличен текст], поради което лицето е насочено към Университетска очна клиника за уточняване на диагноза и лечение. В изпълнение на указанията на НЕЛК друг състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД издал експертно решение № 90102 от заседание № 22 от 31.01.2024г., с което определя на същата пациентка оценка на работоспособността 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза [диагноза] и придружаващи заболявания – други уточнени видове [заличен текст], със срок на намалената работоспособност - 3г. (до 01.01.2027 г.) и дата на инвалидизиране - 02.08.2018г. Това експертно решение също е оспорено пред НЕЛК от ТП на НОИ Велико Търново. С експертно решение № 91428 от заседание № 86 от 06.08.2024г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ експертното решение на ТЕЛК е отменено по отношение оценка на работоспособността, определена е 50 % трайна неработостпособност поради липсата на [заличен текст], като е прието недоказаност на водещата диагноза. Решението не е оспорено. На Н. Ж. е отпусната лична пенсия за инвалидност от 31.05.2023г., която е спряна от 24.10.2023г. след постановяване на експертно решение № 91805 от 04.10.2023 г. на НЕЛК. Според документите в административната преписка надвзета пенсия от Н. Ж. за периода 31.05.2023г. - 24.10.2023г. е 1 361,59 лв. главница. Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, със Заповед № ЗР-5-04-01765179 / 03.12.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ –В.Търново е възложена частична ревизия на разходите на ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01835424 / 23.01.2025г., с който на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО на ответниците по касацията е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на Н. И. Ж. за периода 31.05.2023г. - 24.10.2023г. и лихви. Към ревизионния акт е приложен анализ, неразделна част от същия. Срещу ревизионния акт за начет е подадено Възражение, прието е за неоснователно, и с Мотивирано заключение изх. № 1054-04-9#1 / 11.02.2025г. актът е потвърден. Издадено е Разпореждане № РО-5-04-01854936 / 11.02.2025г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО на А. Х. и Н. А. Н. е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който отхвърлил жалбата на лицата с оспореното пред съда решение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна. Разпоредбата на чл. 110 КСО е анализирана и приложена към съответния случай, като съдът е установил, че няма нарушение на нормативни разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК с оглед отмяната му от НЕЛК, поради което не е налице основание по чл. 110 КСО за реализиране на имуществената отговорност. Прието е, че административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществена отговорност. Поради изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна и административният акт е бил отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Правилото на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) предвижда експертизата на трайно намалената работоспособност за да е законосъобразна, да включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането съответно да включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1-5. В разпоредбата на чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането-степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон процентът на ТНР/вида и степента на увреждане се съобразяват със степента на установения дефицит. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За да е налице такова нарушение следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея, като от извършените прегледи е направен извод относно здравословното състояние на освидетелстваната Н. И. Ж.. Процентите на ТНР са определени според отправните точки посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в процесното административно производство, без първоинстанционният съд да е констатирал извършено нарушение на нормативни разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответниците Л. и Н. следва да се присъдят претендираните от тях разноски за касационното производство, съответно в размер на 600 лв. на А. Х. и 600 лв. – на Н. А. Н., изплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен към писмените бележки на техния пълномощник, които разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро - 306,78 за всеки от тях на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Възражението за прекомерност на касатора е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,