Определение № 60 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на Е. Ц. И. срещу въззивно решение от 20.08.2020 г. по възз. гр. д № 390 /2020 г., на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло като недопустимо решение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 1683 /2019 г. на Плевенския районен съд, с което по иск на Е. Ц. И. срещу Административен съд – Плевен на основание чл.124 ГПК е признато за установено, че срещу Е. Ц. И. в качеството му на лишен от свобода е извършено нарушение по чл.71,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДискр. и ответникът Административен съд – Плевен е осъден да заплати на ищеца Е. Ц. И. сумата 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба Административен съд – Плевен в писмен отговор оспорва наличието на снования за допускане на касационно обжалване. За да постанови въззивното решение, въззивният съд е приел следното: Въпреки дадените му указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът не е посочил конкретни действия, които да осъществяват признаците на пряка или непряка дискриминация, предвидени в чл.4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Ищецът твърди, че спрямо него е проявено различно отношение от съдебните състави на АС-Плевен, разгледали две административни дела – а.д. № 1124 /2017 г. и а.д. № 1029 /2017 г. С решение от 08.05.2018 г. по а.д. № 1029 /2017 г. на АС-Плевен е отменен мълчалив отказ на главния директор на ГДИН- София за преместването на ищеца, който е лишен от свобода от затвора в [населено място] в друг затвор на основание чл.62,ал.1 ЗИНЗС и преписката му е върната за преместване на лишения от свобода (Е. Ц. И.) в друг затвор. Причината е нанесен на Е. Ц. И. побой на 01.10.2017 г. от други двама лишени от свобода. С разпореждане от 24.01.2018 г. по а.д. № 1124 /2017 г. АС-Плевен е отхвърлена искова молба на Е. Ц. И. срещу началника на затвора в [населено място] с искане да се прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което Е. Ц. И. е бил подложен и за недопускане на такова отношение за в бъдеще - нанесен на Е. Ц. И. побой на 01.10.2017 г. от двама затворници, срещу което началникът е взел съответните мерки. Съдът е приел, че по делото не се установява от страна на началника на затвора в Плевен да са извършени незаконосъобразни действия и бездействия по отношение на ищеца. Исковата молба е нередовна. В обстоятелствената и част не са посочени конкретни действия на ответника, с които да са причинени вредите на ищеца, за които претендира обезщетение. След като ищецът е посочил, че спрямо него е проявено различно отношение от съдебните състави на АС-Плевен по две административни дела, е следвало да посочи в какво се изразява то и по кое от двете дела е дискриминиран, за да може да се обоснове пряка или непряка дискриминация. След трикратно оставяне на исковата молба без движение, ищецът твърди, че е претърпял вреди от двата съдебни акта - разпореждане и решение, а лицата, причинили вредите, са съответните съдебни състави на АС-Плевен, защото го третират неблагоприятно и неравноправно по различен начин при сходни предпоставки, при което е бил дискриминиран като лишен от свобода – по лично и обществено положение. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че от твърденията в исковата молба не се разбира в сравнение с кои други лица ищецът е бил третиран по-неблагоприятно. Недопустимостта на исковата молба освен от липсата на конкретни факти, следва от усилията на ищеца да установи, че от резултатите на водените от него дела се доказва различно третиране в качеството на лишен от свобода и то от съдебните състави, разгледали делата му. Ако са допуснати нарушения при разглеждането на съдебни дела, то това е подлежало на установяване по реда на инстанционния контрол, но да се твърди, че съдът при осъществяването на своята работа с изводите си по същество допуска дискриминация, означава да се отрече функционалния имунитет на магистратите и в противоречие със силата на пресъдено нещо на техните актове да се оспорват техните изводи. Ищецът е получил търсената от него защита, няма интерес да установява допуснати от съдиите нарушения за дискриминация, а още по-малко има интерес да оспорва влезли в сила съдебни актове, че го третират различно, защото по едно от делата му исковата му молба е уважена, а по другото - отхвърлена. Като е разгледал по същество нередовна искова молба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството – да се прекрати. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба са били изпълнени и че съдът е бил сезиран с редовна искова молба, жалбоподателят извежда следните правни въпроси: Недопустимо ли е съдебно решение, постановено при надлежно сезиране и наличие на право на иск, при надлежно упражняване на такова, при наличие на активна процесуална легитимация на ищеца, при предявен срещу надлежен ответник иск, при иск предявен сред надлежен съд и при производство пред съда, протекло по приложи съдопроизводствен ред? Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви обуславят ли извод за недопустимост на съдебния акт или са основания за неправилност на същия? Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 27 /22.04.2019 г. по гр.д. № 1321 /2018 г. на ВКС, IV г.о. Първият въпрос не е обуславящ, не съответства на изводите на съда, които са противоположни на твърденията на жалбоподателя, на които е основан въпросът – че исковата молба е нередовна и нередовностите в нея не са отстранени въпреки дадените законосъобразни указания за това. Вторият въпрос не е обуславящ. Изводите на въззивния съд не са основани на изводи за неразбираема воля на първоинстанционния съд, неясни и противоречиви мотиви, а както беше посочено – на извод за разглеждане по същество на нередовна искова молба. Поради това не е налице противоречие и с посоченото решение на ВКС, в което съставът на съда се е произнесъл по правния въпрос: при вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.. Воден от изложеното съдът