Определение № 3247 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Р. А., подадена чрез адв. В. Василев, против определение № 13924 от 30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3038/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане исковата й молба с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е приел, че не са налице абсолютните кумулативни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна (ОД на МВР – Варна), не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административен съд е образувано по предявен от М. Р. А. установителен иск срещу ОД на МВР – Варна, с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, с което да се приеме за установено, че не дължи сумата от 50 лв., съставляваща глоба, наложена въз основа на фиш серия Х № 0267708 от 17.08.2020 г., издаден от служител на Първо Районно управление при ОД на МВР – Варна. Първоинстанционният съд е приел иска за недопустим, поради това, че не се касае до това дали съществува административно право или правоотношение, а до съществуването или не на публично задължение, възникнало от наложено административно наказание „глоба“ с фиш, за нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Позовал се е на текста на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП (ред. бр. 69 от 2008 г.), според който издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Съобразявайки тази разпоредба, съдът е изложил, че това не е изпълнително основание по чл. 268 от АПК, поради което вземането не се събира по реда на този кодекс, а по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодек (ДОПК). Доколкото по задължението на А. е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител, редът за защита е уреден в ДОПК – Дял IV, Глава XXVII „Защита срещу принудително изпълнение“ и същата може да подаде възражение за изискуемост/дължимост и искане за заличаване на вземането към този орган. Решаващият състав е приел и че не е налице правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като не е налице спор дали съществува или не административно право или правоотношение. Предвид установената недопустимост на иска, съдът е приел, че не следва да излага мотиви дали процесният фиш е годно изпълнително основание. По изложените съображения с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане предявения иск срещу ОД на МВР – Варна и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Изводът на първоинстанционния съд, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като за ищцата съществуват други способи за защита, е правилен. Съгласно чл. 128, ал. 2 от АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Посочената разпоредба предвижда приложението й само при липса на друг ред за защита – това е задължителната предпоставка. В случая ищцата търси защита срещу изпълнението на фиш, с който й е наложена глоба за неправилно паркиране – нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което се налага глоба по чл. 178е от ЗДвП. Няма спор по делото, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 211089519/2021 г. по описа на Национална агенция за приходите (НАП). Съгласно чл. 209 от ДОПК публичният изпълнител извършва проверка за наличие на годно изпълнително основание. В случай на предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането, на основание чл. 266 от ДОПК, ищецът може да осъществи защитата си чрез обжалване действията на публичния изпълнител. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищцата може да бъде подложена на преценка в изпълнителното производство, поради което предявеният пред Административен съд – Варна иск, е недопустим. Правилен е и изводът на съда, че няма основание за решаване на спора по същество относно обстоятелството дали фишът представлява годно изпълнително основание. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,