Определение № 94 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 386/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Уан Нетуърк Сървисес” ЕООД - гр. София, за изменение на постановеното по делото определение № 429 от 28.06.2018 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че с определението съдът е осъдил дружеството - молител да заплати на насрещната страна „Рея Интернешънъл” ООД разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер - 2 000 лв., е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото и предвид недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Прави се искане за намаляване на възнаграждението на основание чл.78, ал.5 ГПК до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер от 8868.81 лв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рея Интернешънъл” ООД - гр. София, който изразява становище за недопустимост и за неоснователност на молбата. С определение № 368 от 05.11.2018 г. настоящият състав на ВКС е оставил молбата без разглеждане като недопустима, след като е преценил, че е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Посоченото определение е отменено с определение № 171 от 01.03.2019 г. по ч. т. д. № 184/2019 г., в което е прието, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, и делото е върнато за произнасяне по основателността й. При тези обстоятелства следва да се приеме, че молбата е допустима, като възраженията в отговора по чл.248, ал.2 ГПК са относими към нейната основателност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С постановено по делото определение № 429 от 28.06.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6366 от 14.09.2017 г. по в. гр. д. № 13688/2016 г., с което „Уан Нетуър Сървисес” ЕООД е осъдено на основание чл.51 вр. чл.49 ТЗ да заплати на „Рея Интернешънъл” ООД сумата 10 710 евро с ДДС, ведно със законната лихва от 18.06.2015 г. до окончателното плащане и разноски по делото. В зависимост от изхода на производството касаторът „Уан Нетуър Сървисес” ЕООД е осъден да заплати на ответника по касация „Рея Интернешънъл” ООД разноски по делото в размер на 2 000 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.01.2018 г., представен с отговора на касационната жалба. С отговора на молбата по чл.248 ГПК е представено удостоверение изх. № 66663/10.10.2018 г. по изп. дело № 20188510401942 на ЧСИ М. Г., от което се установява, че молителят е удовлетворил изцяло вземанията на „Рея Интернешънъл” ООД по изпълнителен лист, издаден на 26.07.2018 г. във връзка с решението по гр. д. № 13688/2016 г. на Софийски градски съд. От данните по делото е видно, че на датата 26.07.2018 г. първоинстанционният Софийски районен съд е издал изпълнителен лист и за разноските на „Рея Интернешънъл” ООД в производството пред ВКС, което означава, че вземането за разноски също е удовлетворено от молителя чрез плащане по изпълнителното дело. Молбата за изменение на определението от 28.06.2018 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на „Рея Интернешънъл” ООД адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователна. Молителят е направил искането си по чл.78, ал.5 ГПК след узнаване на определението по чл.288 ГПК, поради което възражението на ответника за преклудиране на искането е неоснователно. За основателно следва да се приеме обаче възражението на ответника, че след като молителят е заплатил присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв., той е признал вземането за дължимо в този размер и не може да иска намаляването му на основание чл.78, ал.5 ГПК. Изпълнението на задължението за разноски, произтичащо от определението по чл.288 ГПК, несъмнено съставлява признание не само на дължимостта на вземането, но и на неговия размер - така, както той е определен от съда при произнасяне по отговорността за разноски в производството по чл.288 ГПК. След като молителят е признал вземането на ответника, заплащайки мъзложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., възражението за прекомерност на възнаграждението не може да породи целения с молбата по чл.248 ГПК и предвиден в чл.78, ал.5 ГПК правен ефект - намаляване на възнаграждението до минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделен е въпросът, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и действителното съдържание на предоставената от процесуалния представител на ответника защита в производството по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС не преценява възнаграждението за прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, макар то да надвишава минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 вр. чл.9, ал.1 от наредбата. По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,