Определение № 583 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 445/2011 г.

Образувано е по частни жалби на Й. И. А. чрез настойника му М. М. В., срещу определение № 412 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 360 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е потвърдено определение от 17.05.2011 г. по гр.д. № 104 /2011 г. на ОС Велико Търново, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. В частните жалби се поддържа, че обжалваното определение на ВКС е неправилно и че подлежи на обжалване. Насрещните страни Г. Г. К. и Д. С. К. твърдят в отговор, че частните жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Настоящият състав намира следното: Обжалваното определение на ВКС е постановено по реда на чл.274,ал.2,предл.1-во ГПК срещу прекратително определение, постановено от въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. На отделно обжалване подлежат само определенията, посочени по вид в чл.274 ГПК. Определението на въззивния съд е първоинстанционно (с него той за пръв път се е произнесъл по процесуалния въпрос за законосъобразността на прекратяването на производството поради отказ от предявените искове) и подлежи на обжалване съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.274,ал.2,предл.1 ГПК, на това основание то е и разгледано от ВКС. В чл.274 ГПК обаче не е предвидено обжалване на определенията на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.2,предл.1 ГПК, с които ВКС се произнесъл по реда на инстанционния контрол по съществото на спорния въпрос. Поради което определение № 412 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 360 /2011 г. на ВКС, ІV г.о. не подлежи на обжалване и частните жалби срещу него следва да бъдат оставени без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответниците не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав