Определение № 2464 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1467/2023 г.

Постъпила е молба от особения представител на касатора П. В. адвокат Р. Д., с която се правят искания да й бъде изплатено внесеното възнаграждение за изготвяне на касационната жалба с изложение на касационни основания съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да й бъде определено възнаграждение за процесуалното представителство, защита и съдействие за касационното производство с оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение. Производството по т. д. № 1467/2023 г. на ВКС е образувано по касационна жалба на П. Й. В. чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р. Д. срещу решение № 124 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № 181/2022 г. на Силистренски окръжен съд. С решение № 123 от 22.07.2024 г. по т. д. № 1467/2023 г. на ВКС са обезсилени решение № 124 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № 181/2022 г. на Силистренски окръжен съд и потвърденото с него решение № 245 от 5.05.2022 г. по гр. д. № 514/2021 г. на Силистренски районен съд, прекратено е производството по предявения от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че П. Й. В. дължи на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, сумата от 13 868, 24 лв., представляваща дължими арендни плащания по договор за аренда № ДА-101 от 31.08.2012 г., вписан в СВ – [населено място] с вх. рeг. № 9 от 04.01.2013 г., акт № 5, том I, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.11.2020 г. до окончателното плащане, като са обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1350/2020 г. на Силистренски районен съд. В проведеното открито съдебно заседание в касационната инстанция на 3.06.2024 г. особеният представител на касатора ответник не е взел участие. Депозирана е писмена защита. С разпореждане от 12.07.2023 г. Силистренски окръжен съд е определил адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 1421, 34 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., което е внесено по сметка на ВКС с платежен документ от 2.08.2023 г., приложен на л. 23 от ч. т. д. № 816/2023 г. на ВКС. При тези данни настоящият състав намира, че определеното от въззивната инстанция на особения представител възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство от 1421, 34 лв. не следва да бъде завишавано. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер /чл. 633 ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението на особения представител, още повече, че в случая разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която е основанието за назначаване на особения представител, предвижда възнаграждението да се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА. След преценка на данните по делото съдът констатира, че същото е лишено от фактическа и правна сложност, като в тази връзка следва да бъде съобразена формираната последователна практика на ВКС, на която се прави позоваване и в решението по настоящото дело, както и конкретните действия на адвокат Д. в производството пред касационната инстанция. С оглед изложеното, предвид изричната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗА и при съобразяване на цитираното решение на СЕС, настоящият съдебен състав приема, че липсват основания за завишаване на определения от въззивния съд хонорар на особения представител за касационната инстанция. Следва да бъде постановено изплащането на особения представител на определеното и внесено по сметката на ВКС от ответника по касация Министерство на земеделието и храните възнаграждение в размер на 1421, 34 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение