Определение № 50 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2021 г.

Съединени са за общо разглеждане гр. дело № 2112/2021 г. и ч. гр. дело № 2111/2021 г. на ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение. Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от К. А., министър на финансите против решение № 1422/02.07.2020 г. по търговско дело № 4348/2019 г. на САС /Софийски апелативен съд/, търговско отделение, 3 състав. Ответникът – „Мелком Енерджи“ ООД, [населено място] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на разглеждане е въззивното решение, с което САС след отмяна на решение № 990/29.05.2019 г. по т. дело № 1001/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/, VІ т.о., 10 състав, с което по иск с правно основание чл. 7 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 49 от ЗЗД, Държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на „Мелком Енерджи“ ООД, [населено място] сума в размер на 63049.53 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на удържане на такса в размер на 20% върху цената на изкупена електрическа енергия през периода от месец януари 2014 г. до месец август 2014 г. по фактури със следните номера: № [ЕГН]/31.01.2014 г., № [ЕГН]/28.02.2014 г., № № [ЕГН]/31.03.2014 г., № [ЕГН]/30.04.2014 г., № [ЕГН]/31.05.2014 г., № [ЕГН]/30.06.2014 г., № [ЕГН]/31.07.2014 г. и № [ЕГН]/31.08.2014 г. е постановено решение, с което Държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на „Мелком Енерджи“ ООД, [населено място] сума в размер на 63049.53 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание такса по чл. 35а и чл. 35б от ЗЕВИ /Закона за енергията от възобновяеми източници/, приети с § 6 от Преходни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ, бр. 109/2013 г./, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 1/2014 г. /обн. ДВ, бр. 65/06.08.2014 г./, ведно със законната лихва върху нея от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните мотиви. Обосновал е разбирането, че възстановяване на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно основание, не и на деликтно основание. Аргументирано е още виждането, че неприлагането на конституционния закон води до липса на валидно правно основание за пораждане на публичните вземания в полза на държавата, т.е. обуславя тяхната недължимост. Развити са мотиви за това, че до обявяването на закона или отделни норми за противоконституционни от Конституционния съд се презюмира, че законът е в съответствие с Конституцията, като неприлагането му занапред, с оглед решението на Конституционния съд /решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г./ защитава правната сигурност. Изложено е, че събирането на такси като вид държавни вземания, не следва да се квалифицира като деликт, тъй като към момента на осъществяването му представлява правомерно юридическо действие. Въз основа на тези съображения задължението за връщане на процесните суми е определено от състава като задължение за връщане на събраните суми като неоснователно получени /с оглед обявяване противоконституционност на чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ/, т.е. претенцията на ищеца е определена като имаща реституционен характер, доколкото по естеството си се свежда до връщане на даденото поради отпадане на основанието за неговото получаване, а не репаративен такъв – за обезщетяване на пропуснати ползи. Тези мотиви са обусловили крайният извод на състава за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД срещу Държавата като неоснователен и съответно за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предложение 3-то ЗЗД. Прието е, че таксите са удържани от цената на продадената от „Мелком Енерджи“ ООД електрическа енергия по всяка от фактурите и сумите са били внесени по сметка на държавния бюджет, като таксите са заплатени от производителя. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат доводи за предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и като общи основания са поставени въпроси относно реда, по който следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания, техния характер като публично правни вземания, основанието, на което може да се ангажира отговорността на Държавата. Разрешаването на тези въпроси и по-конкретно на въпроса относно основанието, на което може да се ангажира отговорността на Държавата е обусловено от решението, което ще бъде прието по т. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане от 27.01.2022 г. на председателя на ВКС е образувано т. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ-предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици–непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?“. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по посочените въпроси. Затова производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение