Определение № 4597 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 314/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. Б. Е., младши съдия в Окръжен съд- Кърджали, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 1.25 от Протокол № 36 от дистанционното й заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 09.12.2025 г., с което, на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателят е назначен на длъжност „съдия“ в Районен съд- Кърджали, а не според молбата му в Софийски районен съд, алтернативно- в районен съд в съдебния район на Окръжен съд- София. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на обжалвания административен акт са нарушени принципите на съразмерност и равенство, регламентирани в чл.6 и чл.8 от АПК, принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК, принципа на равенство пред закона по чл.5, ал.1 от Конституцията на Република България, както и чл.20 от ХОПЕС. Моли оспореното решение на СК на ВСС да бъде отменено и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Р. Матева, изразява становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност за неоснователност на същата, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153, 39 евро. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, с оглед на което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. С решение по т.1.25 по Протокол №36 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от дистанционното й заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 09.12.2025 г., е решено Б. Б. Е.- младши съдия в Окръжен съд- Кърджали, да бъде назначен на длъжност „съдия“ в Районен съд – Кърджали, с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от 03.01.2026 г. От данните по административната преписка се установява, че с решение по т.16.11. по Протокол №31 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.12.2025 г., е разкрита, на основание чл.30, ал.2, т.8 от ЗСВ, една нова длъжност „съдия“ в Районен съд- Кърджали, считано от 03.01.2026 г. решението е взето след проведени съгласувателни процедури за оптимизиране щатната численост на районните съдилища с оглед назначаването на младши съдии, които следва да бъдат назначени в районните съдилища след изтичане на продължения им срок по чл.240 от ЗСВ. В депозирано становище, съдия Е. е заявил първоначално желанието си да бъде назначен на свободна длъжност в Софийски районен съд, излагайки съображенията си за това, като с молба, входирана с №ВСС-6368/03.12.2025 г., той е новирал това свое становище, добавяйки, в условията на евентуалност, желанието си за назначаване в районен съд в съдебния район на Окръжен съд- София. На 05.01.2026 г. жалбоподателят е встъпил в длъжност „съдия“ в Районен съд- Кърджали, считано от 03.01.2026 г., видно от АКТ за встъпване в длъжност, подписан и от и.ф.председателя на Районен съд- Кърджали З. З.. Предвид установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на ВАС счита, че липсва положителната процесуална предпоставка по чл.159, т.4 от АПК за допустимост на съдебното оспорване на процесното решение на СК на ВСС поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Решението по т.1.25 по Протокол №36 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 09.12.2025 г. е изпълнено с факта на встъпване в длъжност на съдия Е., за което жалбоподателят е изразил изрично воля с подписване на нарочния акт от 05.01.2026 г. Встъпването в длъжност „съдия“ в Районен съд- Кърджали е нов факт, който влияе на заявеното право на оспорване, като обоснова липса на правен интерес. При положение, че жалбоподателят е встъпил в длъжност от обявена конкурсна процедура, в която е участвал, то се преклудира правото му за участие в последващо класиране. По тези съображения той вече няма правен интерес от оспорване на решението на СК на ВСС по т. 1.25 от Протокол № 36/09.12.2025 г. В този смисъл е и Определение №12996/21.12.2023 г. по адм.д.№7587/2023 г. на ВАС, Определение № 3971/19.03.2019 г. по адм. дело № 13664/2017 г., Определение №17551/19.12.2019 г. по адм.д.№11994/2019 г. на 5- чл. състав на ВАС и др. За да е налице правен интерес от оспорване на административен акт като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, оспорващият трябва да докаже, че целта на подаването на жалбата е премахване или предотвратяване на неблагоприятни за него правни последици или постигане на положителни правни резултати. Правният му интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато със самата отмяна на оспорения административен акт следва да бъде отстранена настъпилата вече или настъпваща щета от изпълнението му. Лицата имат правен интерес от оспорването, когато решението на съответната колегия на ВСС има характеристиките на индивидуален административен акт, засягащ пряко по неблагоприятен начин правата и интересите им. Правен интерес съществува, когато съответният административен акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на всеки конкретен правен субект. С оглед встъпването в длъжност в орган на съдебната система, за Б. Е. вече не е налице правният интерес от оспорване на акта по изложените по- горе съображения. С оглед изложеното и предвид недопустимостта на жалбата, по която е образувано настоящото производство, тя трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да се прекрати. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Б. Б. Е. следва да бъде осъден да заплати на СК на ВСС разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,