Определение № 138 от 01.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1499/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 17.02.2016г. на И. А. Д., с искане за допълване на определение № 77/ 29.01.2016г. по т.д. № 1499/2015г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 3294 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата, [фирма], твърди, че не доказва молителят да е направил претендираните разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 77/ 29.01.2016г. по т.д. № 1499/2015г. по описа на ВКС, I ТО, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която са уважени претенциите на молителката – ответник по касацията. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията- настоящ молител, съдържащо се в отговора на жалба. Видно от представените с отговора на жалбата двустранно подписана фактура и платежно нареждане, И. Д. е превела възнаграждение на адвокатско дружество „С. и пратньори” за изготвяне на отговор на касационната жалба възнаграждение в размер на 3924, поради което неоснователно е възражението на ответника, че разноските не са реално направени. Доколкото препис от отговора на касационната жалба не е връчен на ответника по касацията, възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, направено в отговора на молбата по чл.248 ГПК, е своевременно направено и следва да бъде разгледано. Съгласно чл.9, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 ГПК, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1117,50 лева при обжалваем интерес от 32 000 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 3294 лева в конкретния случай не се явява прекомерно, съобразно фактическа и правна сложност на спора, обема на касационната жалба и изложението към нея, обусловили от своя страна множеството правни въпросите и съдебната практика, по които е взето подробно становище в отговора на касационната жалба от ответничката по касацията посредством адвоката й пълномощник. Предвид изложеното, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд