Решение № 11049 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2009 г.

Решение № 11049 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Спас Иванов Събчев от гр. Габрово против решение № 9/19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 117/2008 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 137/15.04.2008 г., издаден от старши експерт в направление "Контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Габрово, потвърден с решение на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси", съдържащо се в писмо изх. № 94-781/21.05.2008 г. В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията му за нищожност, поради липса на надлежно оправомощаване на органа да издаде акта и некомпетентност, съобразно изискванията на чл. 4, ал. 4, във вр. ал. 3 от Закона за местните данъци и такси и нищожност на писмо № 94-781/21.05.2008 г. издадено от некомпетентен орган - директора на дирекция МДТ при Община Габрово, вместо Кмета на Община Габрово, който според касатора е компетентния орган, пред който се обжалват актовете за установяване на задължения за заплащане на местни данъци, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и решение по същество, с което да се отмени акта. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово оспорва жалбата с представено по делото писмено становище и претендира юрисконсулсско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли оспорването на акта административният съд е приел, че процесните вземания по ЗМДТ са законосъборазно определени, като се е позовал и на заключението на вещото лице, прието по делото и неоспорено от страните. Решението е правилно. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд Габрово е бил Акт за установяване на задължение по декларация, издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във връзка с подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ. С акта са определени задължения за местни данъци, както следва: 1. данък недвижим имот: за 2005 г. в размер на 96, 39 лв. за 2006 г. в размер на 180, 10 лв. за 2007 г. в размер на 215, 26 лв. 2. данък върху превозни средства: за 2003 г. в размер на 50 лв. за 2004 г. в размер на 50 лв. за 2005 г. в размер на 50 лв. за 2006 г. в размер на 50 лв. за 2007 г. в размер на 50 лв. 3. пътен данък: за 2003 г. в размер на 100 лв. за 2004 г. в размер на 25 лв. Този акт е издаден от старши експерт Лиляна Стефанова Тодорова в направление "Контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Габрово и е потвърден с решение на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси", съдържащо се в писмо изх. № 94-781/21.05.2008 г. И двата акта са издадени на основание чл. 107, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и от компетентни органи, съобразно с цитираните разпоредби на ДОПК и на чл. 4, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). По делото пред първоинстанционния съд е представена Заповед № 118/14.12.2007 г. на Кмета на Община Габрово за преназначаване на Лиляна Стефанова Тодорова на длъжност старши експерт в направление "Контрол и събиране" в дирекция "Местни данъци и такси" на Община Габрово, както и длъжностната й характеристика. С така представените доказателства се установява, че лицето издало акта е служител на общинската администрация на Община Габрово, оправомощена със заповед на Кмета на Общината да изпълнява длъжност старши експерт в направление "Контрол и събиране" в дирекция "Местни данъци и такси" на Община Габрово, с което са изпълнени изискванията по чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и възраженията за нищожност на акта са неоснователни, както правилно е приел първоинстанционния съд. Актът установява само задължения за местни данъци, а не за местни такси, поради което възраженията за нищожност и на потвърдителното решение на ДД "Местни данъци и такси", поради липса на компетентност на органа, потвърдил акта, е неоснователно, както правилно е приел първоинстанционния съд. Видно от покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК, изпратена до длъжника от Община Габрово, касае се за два издадени акта с дата 15.04.2008 г. : № 137, който установява местни данъци и № 138, който установява такса битови отпадъци. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд по делото е бил Акт № 137, който установява местни данъци, а не Акт № 138, който установява местни такси, поради което възраженията за некомпетентност на органа, издал акта и на органа, осъществил административен контрол, са неоснователни. В подробни мотиви първоинстанционният съд е изследвал законодателната уредба относно процедурата по издаване на актовете за установяване на задължения за местни данъци по декларация, подадена по чл. 14 и чл. 58 от ЗМДТ и е направил правилни изводи за валидност на актовете. В касационната жалба не се обосновават нарушения на материалния закон при определяне на задълженията за местни данъци, а се твърди наличие на дублиране на декларациите, както и непредставяне на данни от регистъра за МПС, за което е определен данъка по ЗМДТ. В процеса по оспорване на административен акт задължение на оспорващият е да обори констатациите в акта и несъбирането на доказателства, за които твърди че са относими към спора обосновава процесуално бездействие на жалбоподателя, а не процесуални нарушения на съда, водещи до незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Още повече, че в случая е била допусната, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, която потвърждава дължимостта на определените задължения, включително и в съдебно заседание след представянето на друга коригираща декларация за имота на ул. "Ц. Дюстабанов" № 11, която е трета поред и въз основа на данните от нея и данните от другите две данъчни декларации, подадени от лицето, определения размер на данъчни задължения е законосъобразен. Предвид изложеното, като е стигнал до извод за законосъобразност на обжалвания акт и е отхвърлил оспорването му, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба претендира за заплащане на юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция, но тъй като Община Габрово не е била процесуално представена пред касационната инстанция, а и отделно - с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсулсско възнаграждение за производството по делото, второ такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,