Определение № 60231 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 218/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. против решение № 611/13.03.2019 г. по т.д.№ 5594/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 947/14.05.2018 г. по т.д.№ 2609/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, за част от предявените искове, с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ – за установяване вземания на ищеца към „Булгаргеомин„ЕАД / в несъстоятелност /, исковата молба е върната, поради недопустимост на исковете, предвид влязло в сила между същите страни и по искове със същия предмет, съдебно решение / по гр.д.№ 15554/2007 г. на Софийски районен съд /, а в друга част исковете със същото правно основание - за друга част от твърдените вземания на ищеца към ответника - са отхвърлени. Касаторът твърди липса на мотиви до степен на абсолютна неразбираемост на въззивното решение, водеща до неговата нищожност или поне очевидна неправилност. В аспект на последната сочи, че същите са вътрешно противоречиви, а формираните изводи са в разрив с правилата на логиката, което води - в евентуалност спрямо довода за нищожност – до необоснованост на въззивния акт. Оспорва решаващия мотив на съда за отхвърляне на част от исковете - че липсва предявено от ищеца възражение за неприети вземания в преклузивните за това срокове, съгласно чл. 690 ТЗ - като намира самата правна уредба за дълбоко формалистична и непротивопоставима на правото му да ги получи, на основание трудовото му правоотношение с дружеството в несъстоятелност. Ответните страни – „ Булгаргеомин „ЕАД / в несъстоятелност / и синдика на дружеството – Х. С. – не са депозирали отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт. Преди произнасяне по допускане на касационното обжалване и след проверка в Търговския регистър, по партидата на ответното дружество / ЕИК[ЕИК] /, настоящият състав установи, че „ Булгаргеомин „ЕАД / в несъстоятелност / е заличено като търговец и следователно е преустановена правосубектността му и процесуалната му правоспособност да участвува като страна по заведени срещу него дела. Тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, загубата й, при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на висящия исков процес има за правна последица прекратяване на производството. В случая, с оглед данните от Търговския регистър, липсата на правосубектност на „ Булгаргеомин „ ЕАД е настъпила след постановяването на въззивното решение, което води до недопустимост на подадената касационна жалба. Загубата на правосубектност на ответната страна след депозиране на касационната жалба десезира само касационната инстанция и има за последица влизане в сила на въззивното решение, което става необжалваемо. Стабилитетът му, обаче, ще настъпи след като влезе в сила определението за прекратяване на касационното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение