Решение № 7949 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2009 г.

Решение № 7949 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Янка Димитрова Митева против решение от 24.11.2008 година по адм. дело № 384/2008 година на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-46-587 от 18.05.2006 година на заместник министъра на Министерство на земеделието и горите. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че с влязло в сила решение на районния съд е установена идентичността на лицето Яна Тодорова Касабова и Яна Тодорова Ушева. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 19а, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Янка Димитрова Митева против заповед № РД 46-687 от 18.05.2006 година на заместник-министъра на Земеделието и горите в частта й, в която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 на наследници на Яна Тодорова Ушева по заявление № 94-ЯЯ-31 от 18.04.2003 година със заявител жалбоподателката. Възраженията й са били, че с представените писмени доказателства е установила идентичността между нейната наследодателка Яна Тодорова Касабова и изселилата се от Гърция българка Яна Тодорова Ушева. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че заявителката по преписката е поискала обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ за изоставени в Гърция земи от Яна Тодорова Ушева - нейна баба. Към него е приложила декларация за изселване, молба за ликвидиране, акт за женитба и удостоверение за наследници. От последното се установява, че тя е наследник на Яна Тодорова Касабова, починала на 5.07.1955 година в град Хасково с издаден акт за смърт № 281. Със съпруга си Петко Димитров Касабов са имали три деца, съответно родени през 1925, 1927 и 1929 година. В същото време декларацията за изселване и молбата за ликвидиране на изоставените имоти е подадена през 1928 година от Яна Тодорова Ушева. В декларацията е посочена, като година на раждане 1900 година. А в издаденото удостоверение за наследници е вписана дата 26.07.1902 година. Административният орган е отказал да признае право на обезщетение, поради недоказаност от страна на жалбоподателката, че е наследница на изселила се бежанка. Позовал се е на различната година на раждане в представените документи, както и на обстоятелството, че в декларацията за изселване не са посочени по имена и възраст синовете й Димитър Петков Касабов и Тодор Петков Касабов, които са родени преди подаването на декларацията на 28.11.1928 година. След постановяване на отказа и в хода на образуваното вече съдебно-административно производство жалбоподателката е предявила пред Хасковския районен съд по реда на чл. 436 ГПК (отменен) иск за установяваване на факти. Ответници по него са община Хасково и Министерство на земеделието и горите. С влязло в сила решение № 113 от 14.03.2007 година, районният съд е приел за установено, че Яна Тодорова Ушева и Яна Тодорова Касабова са едно и също лице. При тези данни по делото, съдът е счел за неоснователен довода на административния орган, че след като децата не били посочени в декларацията за изселване, не се установявала идентичност между наследодателката на жалбоподателката и изселилата се бежанка. В тази връзка е анализирал изискуемите за посочване данни в раздел втори от декларацията и е съобразил, че ако децата се живеели при баща си, не е следвало да бъдат вписвани в декларацията. Поради това информацията за децата не можела да се приеме, като белег за индивидуализация на изселилото се лице. По съществото на спора е приел, че със съдебното решение на районния съд не е установено наследодателката на жалбоподателката да е родена през 1900 година, която година е заявена от изселилата се българка. Не било установено от представените доказателства, че двете имена са на едно лице и че именно това лице е изоставило земите си на територията на Гърция и е баба на жалбоподателката. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания отказ за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Видно от представения препис от влязло в сила решение на районния съд, Яна Тодорова Ушева и Яна Тодорова Касабова, родена на 26.07.1902 година и починала в град Хасково на 5.07.1955 година са едно и също лице. Яна Тодорова Ушева е лицето, подало декларация за изселване и молба за ликвидиране през 1928 година. Яна Тодорова Касабова е наследодателка на жалбоподателката. Или с решението на съда е установена идентичността между изселилата се от Гърция българка и бабата на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отменен) влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. В конкретния случай то е постановено в исково производство и силата на присъдено нещо се разпростира и върха министъра на земеделието и горите в двете му качества - като ответник по делото и в същото време, като орган на изпълнителната власт по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 220, ал. 1 ГПК. Постановяването на решението на районния съд е ново обстоятелство и следва да се прецени съгласно правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Като не го е преценил, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по направеното искане за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. При това произнасяне компетентният орган е задължен да се съобрази с влязлото в сила решение на районния съд, както и със задължителните указания на касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на жалбоподателката, ще следва да й се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение