Определение № 3698 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2023 г.

Постъпила е молба от С. А. Н., И. Х. И. и П. Х. И., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. С., с искане да бъде изменено определение №2886 от 11.06.2024 г. по гр.д. №4853/2023 г. на ВКС, ІII г.о., като им се присъдят деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 984 от 08.08.2023 г. по в.гр.д. № 1261/2023 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част и на молителите, като ответници по касационната жалба, са присъдени 1 200 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело №4853/23 г. С определението в производството по чл.288 ГПК на молителите, като ответници по касационната жалба, са присъдени направените деловодни разноски за същото производство съобразно изхода на спора. Няма правна възможност да бъдат присъдени разноски и за предходните съдебни инстанции, по аргумент на чл.81 ГПК, в какъвто смисъл е искането на молителите. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.