Определение № 1199 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Д. Б. Н., подадена чрез пълномощника адв.Д.Х., уточнена с молба от 15.01.2025г., с искане за изменение на решение № 618/23.10.2024г., постановено по настоящото дело, чрез намаляване на присъдените в тежест на молителката разноски. Поддържа се, че разноски не се дължат на касаторите, тъй като липсват доказателства за плащането им, а и съдът не е съобразил направените в първоинстанционното и въззивно производство възражения за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. Ответниците по молбата Ч. Б. А. и К. С. А., чрез адв. Б. М., в писмен отговор от 07.03.2025г. оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността й съдът намира следното: Производството пред ВКС е било образувано по касационна жалба на Ч. А. и К. А., подадена чрез адв.Б.М. и адв. И.М. против въззивно решение № 260498/20.03.2023г. по в.гр.дело №14230/2018г. на СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 402210/08.05.2018г. по гр.дело №3002/2017г. на СРС, ГО, 151 състав, като по този начин, по иска на Д. Н. (конституирана на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец Б. К. А.), на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, е унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2010г., оформен с нот. акт № 173, том І, рег.№ 3436, нот.дело № 151/2010г. на нотариус с рег.№ * на НК, за 4/12 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място], кв.В.. С решението, чието изменение се иска в частта за разноските, съставът на ВКС е отменил въззивното решение и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, като е осъдил Д. Н. да плати на касаторите Ч. и К. А. разноски за касационното производство в размер 5 124 лева (за ДТ и за адв. възнаграждение 5 000 лева след редуцирането му поради прекомерност) и за първоинстанционното и въззивно производство в общ размер 20 693,53 лева (от които по 10 000 лева за платено адв.възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 693,53 лева-депозити за вещи лица). Съдът е приел, че доколкото нито пред СРС, нито пред СГС Н. е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определянето размера на дължимите на касаторите разноски, съобразява единствено реално направените от тях такива (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 24.03.2015г. и от 22.04.2019г., според съдържанието на които всеки от ответниците е договорил и платил в брой на упълномощения от него адвокат възнаграждение по 5 000 лева за правна защита в производството пред СРС и пред СГС. Договорите имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и платила адвокатското възнаграждение. Предвид това е неоснователен доводът, че липсват доказателства за плащането на възнагражденията. Действително, както сочи молителката съставът на ВКС е пропуснал да отчете своевременно направените от нея възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от Ч. и К. А. за осъществената от адвокатите им защита пред първоинстанционния съд (протоколно определение от 14.03.2018г.), така и пред въззивната инстанция (молба от 27.10.2022г). Възраженията ВКС намира за основателни. Адвокатските възнаграждения по 10 000 лева за двете инстанциите по същество са прекомерни. Съдът след като извърши дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес и извършените от процесуалните представители на ответниците действия по осъществяване на защитата, намира, че е налице несъответствие между размера на възнагражденията и усилията на адвокатите при упражняване на процесуалните права. С оглед обема от работа по осъщественото процесуално представителство в двете съдебни инстанции по същество, несъответстващи на размера на заплатените от всеки от ответниците адвокатски възнаграждения, налице са основанията на чл. 78, ал.5 ГПК за редуцирането им до общо 5 000 лева за всяка инстанция. Предвид това молбата на Д. Н. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва се уважи, чрез намаляването на присъдените в нейна тежест разноски от 25 693,53 лева на 15 693,53 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,