Определение № 203 от 15.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 326/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. В., срещу Разпореждане № 159 от 5 март 2026 г., постановено по в.н.ч.д. № 933/25 г. от съдия -докладчик в Окръжен съд - Пазарджик. С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, е върната касационна частна жалба, подадена от посочения жалбоподател, против Определение № 71 от 6 февруари 2026 г. С цитираното определение е извършена проверка по реда на чл. 243, ал. 8 НПК, в резултат на която е отменено определението на първоинстанционния съд и е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура - Пазарджик за прекратяване на наказателното производство. В частната жалба е посочено, че определението на въззивния съд е такова по чл. 346, т. 4 НПК като без да са изложени доводи касателно мотивите в разпореждането, обусловили връщането на частната касационна жалба, са наведени твърдения за неправилност на определението на съда, потвърждаващо прокурорския акт. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и прие следното: Частната жалба е допустима с оглед предвидената в чл. 351, ал. 6 НПК възможност за обжалване на връщането на жалбата/протеста, но е неоснователна по същество. Определението, срещу което е подадена върнатата частна касационната жалба, е постановено по реда на чл. 243, ал. 8 НПК. Разпоредбата на цитирания законов текст повелява изрично окончателността на същия съдебен акт. В определението коректно е отбелязано, че то е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. С атакуваното разпореждане така предвиденото правно положение е било съобразено правилно. Определенията по чл. 243, ал. 8 НПК изобщо не подлежат на последваща инстанционна проверка, в това число и касационна. Касационна жалба срещу съдебен акт, изключен от предметния обхват на касационния контрол, е недопустима. Като такава тя подлежи на връщане на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК и в разглеждания случай правилно е била върната от съдия-докладчик. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери за правилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК