Определение № 1298 от 08.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2100/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е по делото молба с вх. № 4724/09.03.2026 г. от ответника по касация Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 375/09.02.2026 г. в частта за разноските, като в полза на страната се присъди адвокатско възнаграждение от 3 265,77 евро (6387,30 лева) с ДДС, претендирано с отговора на касационната жалба. От касатора И. М. К. се изразява становище за неоснователност на искането. Счита се, че не са представени доказателства, установяващи постъпването на сумата по сметка на адвокатското дружество, нито договор за процесуално представителство пред ВКС с уговорен размер на възнаграждението. Това възпрепятства извършването на преценка дали същото е дължимо за изготвянето и подписването на отговора на касационната жалба или до окончателното приключване на касационното производство. Развива се тезата, че нормата на чл. 78 ГПК не предвижда репарирането на разноски при недопуснат касационен контрол, като разпоредбата не следва да се прилага по аналогия или да се тълкува разширително. Заявява се възражение за прекомерност на търсеното възнаграждение, което следвало да бъде съобразено с критериите, възприети в практика на СЕС и ЕСПЧ, както и с обстоятелството, че не е допусната касационната проверка. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена от легитимирано лице и в предвидения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима. При недопуснат касационен контрол право на разноски има ответникът по касация по аргумент от чл.78, ал. 3 ГПК. Искане в този смисъл е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са представени фактура и извлечение от сметка, установяващи плащане по банков път на претендирания адвокатски хонорар от 6 387,30 лева с ДДС (3 265,77 евро, превалутиран съгласно правилата на чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ). Липсата на писмен договор за правна помощ не е пречка за присъждане на възнаграждението при осъществено процесуално представителство и доказано извършване на разхода, поради което доводите на касатора в тази насока не могат да бъдат споделени. Следва да бъде разгледано релевираното от него възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобразява естеството на правния спор, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускането й, и взема предвид само като ориентир размера на възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, с оглед неприлагането й поради несъответствие с правото на ЕС, съгласно дадените разяснения в решение по дело С-438/22 на СЕС, както и като констатира липсата на доказани други критерии по чл.36, ал.3 ЗАдв, към която разпоредба препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 1 200 евро с ДДС. Искането над тази сума не следва да бъде уважено. В този смисъл следва да бъде допълнено в частта за разноските определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,