Решение № 11460 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2009 г.

Решение № 11460 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Иванов Тодоров от гр. Русе, подадена чрез адв. К. Бояджиев и по частна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 132/4.02.2009 г. на Варненския административен съд (ВАдмС), Първо административно отделение, VIII - ми състав, постановено по адм. д. № 1720 по описа за 2008 г. на този съд и против определение № 1310/9.03.2009 г. на Варненския административен съд, постановено по същото дело. Стефан Тодоров обжалва съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 180800070/25.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, в частта, с която на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са му определени задължения за данък върху доходите за 2003 година. Твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е необосновано. Постановено било при непълнота на доказателствата, свързани с относителната симулация за постигане на целения от страните резултат - безвъзмездното придобиване на собствеността върху лекия автомобил "Рено Клио", чрез спечелването му на коледно - новогодишна томбола с талони през 2003 г., организирана от "Лъки геймс" ООД - гр. Варна. Касаторът сочи в жалбата си, че е предявил иск по чл. 17 от ЗЗД против дружеството. Моли касационния съд да отмени първоинстанционното решение и да реши спора по същество. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна обжалва определението, с което е оставено без уважение искане вх. № 3324/16.02.2009 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за изменение на решение № 132/4.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1720 по описа на Варненския административен съд за 2008 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, тъй като изпълнителният директор на НАП е представляван пред административния съд от упълномощен юрисконсулт, като искането за присъждане на разноски е направено преди решаващият съд да приключи делото. Съгласно разпоредбата на чл. 100 от ГПК процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. След като са осъществени такива действия, е налице и процесуално представителство. Частният жалбоподател претендира чрез юрисконсулт Бонев отмяна на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 354, 32 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Стефан Тодоров и за основателност на частната жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението и на определението на релевираните основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на Стефан Тодоров е неоснователна, а жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е основателна, поради изложените по - долу съображения: За да постанови решение № 132/04.02.2009 г. ВАдмС е установил следното: Данъчната основа на Стефан Тодоров е определена по особения ред, на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс, в производството по обжалване на ревизионния акт, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като тежест за това носи жалбоподателят. В конкретния случай ревизията е извършена по особения ред, тъй като приходните органи са констатирали превишаване разходите на Стефан Тодоров за 2003 г. над реализираните от лицето приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието се подкрепя изцяло от събраните в ревизионното производство доказателства. На "Лъки геймс" ООД е направена насрещна проверка, резултатите от която не налагат извод за противното. Съдът е изложил мотиви според които в административното производство е недопустимо разкриването на относителната симулация на сделка, резултат от която би било прилагане на съдържанието и последиците на прикрита сделка. Органите по приходите са проявили нужната процесуална активност и са извършили проверка на "Лъки геймс" ООД, в хода на която обаче не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на Тодоров, че автомобилът е придобит безвъзмездно. Декларацията пък, представляваща контра летр, не е била представена на приходните органи, тоест същата е съставена за целите на обжалването на ревизионния акт. Не е опровергано съдържанието на договора за покупко-продажба от 26.12.2003 г., респективно твърдяното безвъзмездно придобиване на автомобила е недоказано и акта е законосъобразен. По отношение на искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските ВАдмС се е мотивирал, с обстоятелството, че представителят на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е участвал в нито едно открито съдебно заседание. Оттук е направен извод, че страната не е защитавана от юрисконсулт и разноски не се дължат. По касационната жалба на Стефан Тодоров: В жалбата се излагат бланкетни оплаквания, без да се конкретизира какви доказателства не са съобразени при доказване на относителната симулация. Установено е по делото, че през 2003 година Тодоров е получавал само доходи от пенсии, няма доходи от трудови възнаграждения и не е реализирал средства от търговска дейност. През посочената година лицето е придобило с договор за покупко-продажба лек автомобил "Рено Клио", регистриран на негово име. При регистрацията е представена и митническа декларация. По време на насрещната проверка от "Лъки геймс" ООД е изискана информация, касаеща договора за продажба на автомобила, вида и размера на залога на лицето, спечелило колата. В отговор е постъпила декларация от управителя на дружеството, в която е посочено, че в счетоводството няма документи, удостоверяващи спечелването на автомобила от Стефан Тодоров. Доводът, че е предявен установителен иск във връзка с относителната симулативност е недоказан. При тези обстоятелства правилно административният съд не е кредитирал изявленията от т. н. контра летр, защото тази декларация не е била представена на приходните органи. Обоснован е изводът, че тя е съставена за нуждите на процеса. В обсъжданата част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна към ЦУ на НАП: За да остави без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение административният съд е формулирал основния си мотив, че страната не е защитавана от юрисконсулт. Този извод е необоснован, защото по делото е безспорно доказано, че директорът на Д "ОУИ" е извършвал процесуални действия в писмена форма чрез юрисконсулт Д. Стефанова. Юрисконсултът е упълномощен с пълномощно № 250/20.01.2006 година, като видно от съдебния протокол съдът се е произнасял по направените от юрисконсулта искания. Неявяването на юрисконсулта в открито съдебно заседание в случая е без значение, доколкото процесуалните действия от юрисконсулта са извършени в предвидената в чл. 100 от ГПК писмена форма и са преценявани от съда. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно - с молба от 27.01.2009 година. Поради това определението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени съдебното решение в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 354, 32 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение