Определение № 183 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 71/2023 г.
ВКСII гражданско отделение09.02.2023 г.докладчик Соня Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 6581/26.10.2022 г. на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ срещу определение № 532 от 27.09.2022 г. по в.гр.д. № 436/2022 г. по описа на АС - Варна, и ПРЕКРАТЯВА настоящето ч.гр.д.№ 71/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Определението може да се обжалва от частния жалбоподател с частна жалба пред друг състав на ВКС, в 1-седмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образувано по частна жалба с вх. № 6581/26.10.2022 г. подадена от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ против определение № 532 от 27.09.2022 г. по в.гр.д. № 436/2022 г. по описа на АС - Варна, с което на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК въззивното производство е спряно. Частната жалба, е подадена в срок от страна по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови определението си за спиране, съставът на АС – Варна е констатирал, че с решение № 260002/09.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г., по описа на ОС – Русе, е прекратено производството в частта по предявените от „Мюсюлманско настоятелство – Русе“ срещу „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“, „Фанагория 68“ ООД, и „ДМВ Петрол“ ЕООД, искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът „Мюсюлманско настоятелство – Русе“ е собственик по давностно владение съгл. нотариален акт № 28, том VI, дело № 1703/1976 г. на Русенски нотариус на поземлен имот с идентификатор № 63427.4.302 по КККР Русе, с адрес: гр. Русе, бул. •••, с площ от 5374 кв. м., при граници: имот с идентификатор № 63427.4.301 и имот с идентификатор № 63427.4.374, ведно с построената в него сграда с идентификатор № 63427.4.302.2 и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на поземления имот и сградата, предмет на искова молба с вх. № 4230/12.04.2018 г. на РОС. Против решението в прекратителната му част е подадена частна жалба с вх. № 5617/20.09.2022 г., по описа на АС - Варна. По посочената частна жалба е образувано в.ч.гр. д. № 437/2022 г., по описа на АС - Варна, по което към момента на постановяването на обжалваното определение не е постановен влязъл в сила акт. Съставът на АС – Варна е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от обуславящо значение за разглеждане въззивното дело № 436/2022 г. (образувано отделно за разглеждане въззивната жалба на „Мюсюлманско настоятелство – Русе“ срещу решение № 260002/09.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г., по описа на ОС – Русе в останалата му част) е произнасянето по в.ч.гр.д. № 437/2022 г. на АС - Варна, с оглед определянето на предмета на въззивното производство по жалба срещу решението на окръжния съд, и делото следвало да бъде спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по частичното прекратяване на делото. В последствие с определение № 599/25.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 437/2022 г. на АС – Варна е прието, че между в.гр.д. № 436/2022 г. на АС – Варна и в.ч.гр.д. № 437/2022 г. на АС – Варна е налице връзка, което налага съвместното им разглеждане в общо производство, и производството по ч.гр.д. № 437/2022 г. е прекратено и е присъединено към в.гр.д. № 436/2022 г. на АС - Варна за съвместното им разглеждане. С определение № 607 от 27.10.2022 г. по в.гр.д. № 436/2022 г. на АС – Варна, като е съобразено горното определение за присъединяване на в.ч.гр.д.№ 437/2022 г. към въззивното гр.дело, производството по в.гр.д.№ 437/2022 г. е възобновено. Така установените факти относно поредицата съдебни актове по въззивното дело сочат, че частната жалба се явява недопустима по следните съображения: Определението за спиране на въззивното производство подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК. След постановяването на това определение, обаче, и след подаване на частната жалба срещу него, въззивният съд е възобновил служебно въззивно производство по реда на чл.230, ал.1 ГПК с определението по делото от 27.10.2022 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото и извършване на процесуални действия по него. Тези нови факти сочат на отпадане на правния интерес от обжалване определението за спиране на въззивното производство, които нови факти ВКС, като въззивен съд по частната жалба, следва да съобрази. При липсата на правен интерес от обжалването, частната жалба е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: