Определение № 460 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4464/2023 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Н. К. Д., чрез пълномощник адв. П. К. от САК за изменение на решение № 748/17.12.2024 г. по гр. дело № 4464/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта относно присъдените разноски в полза на касатора „Дженерали застраховане” АД [населено място]. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил в полза на касатора- ответник и разноски за първоинстанционното производство в размер на 390,55 лв., тъй като застрахователят не бил претендирал никакви разноски пред първоинстнционния съд, нито с отговора на исковата молба, нито в по-късен момент. Насрещната страна – „Дженерали застраховане” АД [населено място], в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК е изразила становище за неоснователност на молбата. Твърди, че искането за присъждане на разноски в първоинстанционното производство е направено още с отговора на исковата молба, на стр. 4 от същия. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: С чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Съдът в решение № 748/17.12.2024 г. е приел, че на касатора- ответник „Дженерали застраховане” АД [населено място], съобразно доказателствата за направени разноски и изхода на делото, се дължат разноски в общ размер на 3620,55 лв., съразмерно с отхвърлената част на предявените срещу него искове, от които, както следва: за първа инстанция разноски в размер на 390,55 лв. /в т.ч. 190,55 лв.- разноски за експертизи и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за правна помощ/, за въззивна инстанция разноски в размер на 1600 лв. /в т.ч. 1400 лв.- внесена държавна такса за въззивно обжалване, касаеща иска за неимуществени вреди, и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение /, както и за касационна инстанция 1630 лв. /в т.ч. 1430 лв.- внесена държавна такса за касационното производство и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение/. Твърденията на молителя Н. Д. за липса на искане от страна на „Дженерали застраховане” АД за присъждане на разноски в първоинстанционното производство са неоснователни и не съответстват на данните по делото. Видно от отговор на искова молба с вх. №2802/10.11.2021 г. подаден от този ответник /на л.18-20 от първоинстанционното дело на Окръжен съд – Търговище/, на стр. 4 е направено искане, за отхвърляне на предявените по делото искове, като изрично е поискано и присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения не е налице основание за изменение на решението, в частта му относно присъдените в полза на „Дженерали застраховане” АД разноски, и молбата с правно основание чл.248 ГПК на Д., следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.