Определение № 2973 от 22.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 768/2025 г.

Производството е по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е сезиран с искане от касатора Х. К., чрез адв. Р.И. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса за производството по касационната му жалба срещу решение №321/19.10.2023г., постановено по в.т.д. №163/2023г. по описа на ОС- Стара Загора. С молба от 16.10.2025г. са представени декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2 ГПК и доказателства за здравословно състояние на Х. К.. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като разгледа молбата намира следното: Видно от приложената декларация за материално и гражданско състояние, представените доказателства за здравословно състояние, молителят е на 52 години, във влошено здравословно състояние, женен, безработен, получава като постоянен доход пенсия за инвалидност в размер от 535.93 лева и издържа непълнолетен син. Притежава два автомобила /Фиат Типо и Д. Сандеро/ и недвижими имоти- апартамент от 57 кв.м.,върху който има учредена ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД и право на ползване върху стара къща в [населено място]. Освобождаването от такси и разноски по производството е обусловено от преценка на съда дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги плати, като следва да бъдат съобразени доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК/. В настоящия случай касаторът не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, като е във влошено здравословно състояние и единственият му доход е пенсия за инвалидност. Воден от горното настоящият състав на ВКС намира искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер от 295.47 лева за основателно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение