Определение № 938 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 642/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Марая-05“ ЕООД и З. Д. М., чрез адв. П. П. от АК-Благоевград, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу разпореждане № 2197/22.11.2023 г. по т. д. № 84/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което съдията докладчик от администриращия въззивен съд е върнал касационна жалба с вх. № 24378/31.10.2023 г., подадена от „Марая-05“ ЕООД срещу решение 579/22.08.2023 г., постановено по т. д. № 84/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдията докладчик от администриращия въззивен съд неправилно е приложил процесуалния закон – позовавайки се на правната норма, уредена в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, той е приел, че 14-дневният решителен срок за обжалване на въззивното решение е изтекъл на 12.10.2023 г., а касационната жалба, подадена на 27.10.2023 г., е просрочена. Считат, че срокът за обжалване на въззивното решение, с което съдът е отхвърлил молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, започва да тече не от връчване на препис от него на страните, а едва от тяхното вписване в търговския регистър. Такова вписване обаче не е било извършвано, поради което не е започнал да тече уреденият в чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ТЗ преклузивен 14-дневен срок за обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в настоящото частно производство, в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива подробни правни доводи за нейната неоснователност. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик от администриращия въззивен съд е достигнал до правното съждение, че препис от въззивното решение е връчен на въззивниците (жалбоподатели по касационната жалба) на 28.09.2023 г., като уреденият в разпоредбата на чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ТЗ 14-дневен срок за обжалване на въззивното решение е изтекъл на 12.10.2023 г. – тъй като касационната жалба е подадена след изтичане на този решителен срок (на 27.10.2023 г. – по пощата), тя е просрочена и подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Установява се, че препис от въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, е връчено на „Марая-05“ ЕООД и З. Д. М. на 28.09.2023 г. Наистина, съгласно действащата релевантна редакция на чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ТЗ (изм. – ДВ, бр. 66/2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) решенията на въззивния съд, който е отхвърлил молба по чл. 625 ГПК, подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Не е спорно между страните, а и този факт се установява при справка в търговския регистър, че въззивното решение не е вписано в този публичен регистър. Но съгласно чл. 54 ГПК, която е приложима на основание чл. 621 ТЗ и във въззивното производство, когато връчването на съдебни книжа е нередовно, то се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до неговия адресат. С връчването на препис от въззивното решение на въззивниците – на 28.09.2023 г., до тяхното знание надлежно е достигнало съдържанието на обжалвания от „Марая-05“ ЕООД и З. Д. М. съдебен акт, каквато е и нормативната цел на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК. От този момент е започнал да тече уреденият в чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ГПК решителен 14-дневен срок за обжалване на въззивното решение. Той е изтекъл на 12.10.2023 г., поради което подадената от въззивниците по пощата (на 27.10.2023 г.) касационна жалба се явява просрочена и е подлежала на връщане от съдията докладчик от администриращия въззивен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно, обжалваното разпореждане като правилно трябва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение