Определение № 170 от 15.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 819/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба от процесуалния пълномощник на С. А. Д. и Д. А. Д. за изменение на решение № 60086 от 16.07.2021 г. по т.д. № 819/2020 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., в частта за разноските, като: разноските, присъдени за първа инстанция в полза на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, бъдат намалени от 10 000 лв. на 7 194.72 лв.; разноските, присъдени за първа инстанция в полза на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, бъдат намалени от 300 лв. на 156 лв.; разноските, присъдени за първа инстанция в полза на настоящите молители, бъдат увеличени от 384 лв. на 576 лв., както и да бъде увеличено дължимото на адв. П. С. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – с още 2 000 лв. за първоинстанционното производство, респ. – с 3 460 лв. за производството пред въззивната инстанция. Аргументи за искането се черпят от допуснатото касационно обжалване на въззивното решение в съответните му части и приетия от касационната инстанция нов размер на дължимите обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди. Насрещната страна – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез процесуалния й пълномощник, представя в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, с който оспорва основателността на молбата. Счита, че присъденото в полза на адв. С. адвокатско възнаграждение е в достатъчен размер и не се налага завишаването му. „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявило становище. За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при спазване на процесуалните изисквания, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С решение № 60086 от 16.07.2021 г. по т.д. № 819/2020 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е отменено решение № 2700 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 2864/2019 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав, в частта, с която след частична отмяна в осъдителната част на решение № 8071 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 13374/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, са отхвърлени исковете на С. А. Д. и Д. А. Д. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) против „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане солидарно на разликата над сумата от по 80 000 лв. до по 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., при което е загинал Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за осъждането им за разноски за въззивното производство за разликата над 4 200 лв. до присъдените 9 800 лв. в полза на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и за разликата над 1 393 лв. до 3 250 лв. в полза на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, като вместо него ВКС е осъдил двете застрахователни дружества да заплатят солидарно на ищците по 40 000 лв. (разлика над присъдените по 80 000 лв. и дължимите по 120 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.09.2015 г. до окончателното погасяване на задълженията. В останалите обжалвани части допуснатото до касационен контрол въззивно решение е оставено в сила, а на адв. С. от САК е присъдена сумата от 3 460 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 36 ЗА. Следователно, съобразно чл. 81 ГПК вр. с чл. 78 ГПК с решението си ВКС се е произнесъл по направените разноски по делото пред касационната инстанция, но е пропуснал да се произнесе по искането в депозираната касационна жалба от 08.01.2020 г. за присъждане на разноски за останалите съдебни инстанции, както и да коригира присъдените в полза на ответниците разноски за първата инстанция. Настоящият състав, отчитайки броя и вида на предявените в производството искове, както и тяхното съединяване, броя на ответниците, окончателно приетите за справедливи размери на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди и изхода от спора в касационната инстанция, намира, че молбата е основателна в частта й: за намаляване на разноските, присъдени за първа инстанция в полза на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, от 10 000 лв. на 7 194.72 лв. или със сума от 2 805.28 лв.; за увеличаване на разноските, присъдени за първа инстанция в полза на настоящите молители, от 384 лв. на 576 лв. или със сума от 192 лв., и за увеличение дължимото на адв. П. С. адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ – с още 2 000 лв. за първоинстанционното производство, респ. – с 3 460 лв. за производството пред въззивната инстанция. Молбата е неоснователна в частта й, касаеща намаляването на присъдените в полза на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски, сторени за защитата на застрахователното дружество пред първата инстанция. Дори при приетия от ВКС по-висок размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, който променя съотношението между уважената и отхвърлената част от предявените искове, присъденото юрисконсултско възнаграждение съобразно защитения материален интерес не надхвърля дължимото такова съобразно чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 1 НЗПП. С оглед горното, следва да се приеме, че законните основания за изменение на решението в частта за разноските за посочените суми са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение