Определение № 4689 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба “ПИМК” ООД, със седалище и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдивска, подадена чрез процесуален представител – адв. М. Кавръкова - ПАК, срещу Определение постановено в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г. по КАНД №1079/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съд (СЕС). Частният жалбоподател – “ПИМК” ООД, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи и посочва, че в противоречие с изобилната съдебна практика, административния съд неправилно е приел, че по поставените от него въпроси, не следва да се отправя преюдициално запитване, съответно съдебното производство да бъде спряно. Моли съдът да отмени обжалваното определението и да върне делото на административния съд със задължителни указания за отправяне на преюдициално запитване и спиране на производството по делото. Ответникът – Националното Тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), изразява становище, че подадената от дружеството частна жалба е недопустима, защото протоколното определение не прегражда пътя на производството по делото, алтернативно ако съдът приеме частната жалба за допустима, счита същата за неоснователна. Моли съдът да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството или да остави същата без уважение, като потвърди постановеното протоколно определение. Претендира присъждане на разноски. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Административен съд – Пазарджик е бил сезиран с касационна жалба подадена от “ПИМК” ООД срещу Решение №328 от 13.07.2023 г., постановено по административно наказателно дело № 760/2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2500,00 лева на дружеството жалбоподател. В хода на административното производството пред АС – Пазарджик от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е била депозирана молба, в която подробно са били описани поставени въпроси, за които страната е поискала да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС и делото пред съда да бъде спряно. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 22.11.2023 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) административният съд е приел искането на страната за оправяне на преюдициално запитване за неоснователно, като е посочил, че предвид конкретиката на казуса, относимите норми на правото на ЕС са ясни, точни и конкретни и не будят съмнение, относно тяхното прилагане към съответните норми от националното право с които се припокриват, поради което и при условията на чл. 659, ал. 3 предл. последно от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) е приел искането за неоснователно и го е оставил без уважение. След това съдът е дал ход на делото и го е докладвал, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество, след което е обявил че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството (с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК) и в случаите, изрично посочени в закона. Предметът на процесното протоколното определение е свързан с процесуална дейност на административния съд по отношение на конкретен съдебен спор, при извършването на която не се констатират действия, които да преграждат по-нататъшното развитие на делото. Настоящият съдебен състав намира, че протоколното определение, не подлежи на обжалване, тъй като е извън уредените две хипотези от чл. 229, ал. 1 АПК – то не прегражда по - нататъшното разглеждане на делото и не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване по изрично предписание на закона. Предвид изложените съображения е налице е хипотезата на чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК, поради което частната жалба на “ПИМК” ООД се явява процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от ответника разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение